Тимъти Зан - Тъмната сила

Градът беше по-малък, отколкото Лея си беше представяла, особено при ограничената земя, с която разполагаха ногрите. Само след няколко минути пристигнаха пред голямата дукха.

Лея очакваше да е по-голяма от дукхата в селото. Постройката наистина беше доста по-голяма, но въпреки някои прилики външният й вид беше доста по-различен. Стените и покривът бяха от сребристосин метал, а не от дърво и отвън нямаше никакви изображения. Широки черно-червени мраморни стъпала водеха до веранда с настилка от сив камък, откъдето през двойни врати се влизаше вътре. Голямата дукха изглеждаше студена и далечна, много по-различна от представата за привичките на ногрите, която си бе изградила през последните дни. За миг Лея се запита дали не е построена от Империята, а не от самите ногри.

На най-горното стъпало стояха наредени тринайсет ногри на средна възраст, облечени в странни одежди, нещо средно между роба и мантия. Зад тях се виждаше Кабарак. Ръцете и краката му бяха приковани към два стълба в средата на верандата.

През тялото й премина вълна на болка и съчувствие. Майката на рода й беше обяснила смисъла на публичното поругаване за ногрите, но едва сега започна да разбира истинската дълбочина на срамния ритуал. Лицето на Кабарак беше бледо и изпито, той висеше уморено на веригите, които го придържаха за китките и раменете. Но главата му беше гордо изправена, тъмните му очи блестяха и наблюдаваха всичко.

Тълпата се раздели на две, за да направи място на колата да стигне до дукхата. Официалният ескорт се изкачи по стълбите и се подреди между вождовете и тълпата.

— Не забравяй, че не сме дошли тук да се бием — прошепна Лея на Чубака, събра цялата си царственост, слезе от колата и тръгна нагоре по стълбите. Когато стигна до верандата, и последното шумолене на разговорите в тълпата изчезна.

— Приветствам ви, вождове на народа на ногрите — извика тя. — Аз съм Лея Органа Соло, дъщеря на вашия господар лорд Дарт Вейдър, на онзи, който дойде при вас в момент на страдание и ви донесе помощ — тя протегна ръка с дланта нагоре към ногрито в средата.

Той я изгледа за момент, без да помръдне. След това с очевидно нежелание пристъпи и неохотно помириса ръката й. Повтори проверката и се изправи.

— Дарт Вейдър е покойник — каза той. — Нашият нов господар върховният адмирал ни заповяда да те отведем при него, Лея Органа Соло. Ела с нас, докато ти бъде приготвен кораб.

От края на стъпалата Чубака изръмжа. Лея му махна с ръка да замълчи и поклати глава:

— На кого служите вие: на Империята или на народа на Онор?

— Всеки честен ногри служи и на двете — отвърна вождът.

— Така ли? Да не би службата в името на Онор сега да означава да се изпращат поколение след поколение от вашите младежи да умират във войните на Империята?

— Ти си пришълка — отвърна презрително той. — Не знаеш нищо за честта на ногрите — кимна към пазачите, застанали от двете страни на Лея: — Отведете я в дукхата.

— Нима се страхуваш толкова много от думите на една непозната жена? — попита тя. Ногрите я стиснаха здраво за ръцете. — Или се боиш, че властта ти ще изчезне с моето идване?

— Няма да ти позволя да говориш думи на омраза и отрова — извика вождът.

Чубака отново изръмжа. Лея усещаше, че е готов да скочи.

— Моите думи не носят раздор — повиши тя глас, за да я чуе цялата тълпа. — Аз говоря за предателство.

Тълпата изненадано се размърда.

— Замълчи! — настоя вождът. — Или аз ще ти затворя устата.

— Искам да чуя какво има да ни каже — извика отдолу майката.

— Ти също мълчи — изкрещя вождът, но тълпата одобрително се разшумя при думите на майката. — Не ти е тук мястото и не можеш да говориш пред вождовете, майко на племето кимбар. Не съм свикал сбор на народа на ногрите.

— Но сборът е тук — възрази тя. Дошла е лейди Вейдър. Трябва да чуем какво има да ни каже.

— Тогава ще го чуеш в затвора — вождът махна и още двамина от официалния ескорт напуснаха строя и решително тръгнаха по стълбите.

Лея прецени, че сега е подходящият момент. Тя погледна надолу към колана си и се присегна със Силата с всичката мощ и контрол, които притежаваше.

Лазерният меч изскочи от колана, освободи се от ножницата и подскочи пред нея. Погледът й намери копчето, блестящото зелено-бяло острие се яви с рязко съскане и прокара линия между нея и редицата на вождовете.

От тълпата се чу изсвистяване. Както вървяха към майката, двамата стражи замръзнаха с вдигнат крак. Въздишката се стопи в пълна тишина и Лея разбра, че вече напълно е привлякла вниманието им.