Тимъти Зан - Последната заповед

— Не е било от липса на желание — отвърна Мара. Но тази мисъл отдавна я измъчваше и нея. — Просто попадах в ситуации, в които той ми трябваше жив. Но това ще се промени.

— Може би — каза Органа Соло, като погледът й все още изучаваше лицето на Мара. — Или може би не ти го искаш мъртъв.

Мара я изгледа стъписано:

— Какво искаш да кажеш?

Органа Соло се извърна към прозореца, Мара долови напрежението в излъчването й.

— Преди няколко месеца бях на Ендор.

По гърба на Мара полазиха ледени тръпки. Тя също бе посетила Ендор, там я бяха отвели, за да се срещне с върховния адмирал Траун, и тя много добре си спомняше усещането в космоса около планетата, където бе загинал императорът.

— И? — подсказа Мара. Дори на самата нея гласът й звучеше напрегнато.

Органа Соло също долови напрежението.

— Знаеш за какво говоря, нали? — попита тя, докато погледът й продължаваше да обикаля светлините на императорския град. — Там все още се усеща сянка от присъствието на императора. Останки от предсмъртния му гняв и омраза. Нещо като… не знам точно какво.

— Като емоционално кръвопролитие — прошепна Мара и образът ненадейно и много живо се появи в съзнанието й. — Отбелязва мястото, където той загина.

Погледна Органа Соло и видя, че тя я наблюдава внимателно.

— Да. Точно на това приличаше.

Мара си пое дълбоко дъх и прогони мрачното усещане от съзнанието си.

— И какво общо има това с мен?

Органа Соло я гледаше изпитателно:

— Мисля, че сама се досещаш.

ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!

— Не — прошепна Мара, устата й внезапно беше пресъхнала. — Грешиш.

— Нима? — попита меко Органа Соло. — Ти каза, че можеш да чуеш гласа на императора във всяко кътче в галактиката.

— Аз можех да чувам гласа му — излая Мара. — И нищо повече.

Органа Соло леко сви рамене.

— Разбира се, ти си знаеш най-добре. Но все пак си струва да помислиш.

— Добре — отвърна сковано Мара. — Ако това е всичко, можеш да тръгваш.

Органа Соло кимна, излъчването й не показваше никакво раздразнение от това, че я отпращаха като някой слуга.

— Благодаря ти за помощта — каза тя. — Ще се видим скоро.

Усмихна се за последен път, отвори вратата и излезе.

— Не се и надявай — измърмори след нея Мара, обърна се към бюрото и се отпусна в креслото.

Търпението й вече се беше изчерпало. След като Карде беше толкова зает, че не можеше да влезе във връзка с агента си, самият агент трябваше да измъкне нея и Чен от тук. Тя пусна програмата за кодиране и поиска от компютъра връзка с предавателя на дълъг обхват.

Отговорът се появи незабавно на екрана. ДОСТЪПЪТ НЕВЪЗМОЖЕН. СИСТЕМАТА ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДЪЛЪГ ОБХВАТ ВРЕМЕННО Е ИЗКЛЮЧЕНА.

— Не може да бъде! — изръмжа тя под нос. — И кога ще я поправите?

НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ КАЖЕ. ПОВТАРЯМ: СИСТЕМАТА ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ДЪЛЪГ ОБХВАТ ВРЕМЕННО Е ИЗКЛЮЧЕНА.

Мара изруга и изключи компютъра. Тази вечер май цялата вселена беше против нея. Вдигна електронния бележник, от който четеше, остави го на бюрото и се изправи. Беше доста късно, преди да дойде Органа Соло, когато беше задрямала на бюрото, и ако изобщо имаше ум в главата си, щеше да зареже всичко и да си легне.

. Приближи се до прозореца, облегна се на гравираната дървена рамка и зарея поглед към безкрайните светлини на града. Опитваше се да мисли.

Не, невъзможно беше. Невъзможно, абсурдно и невероятно. Органа Соло можеше да извърта умните си измислици и да си приказва колкото ще. След пет години живот с мъчителното видение Мара би трябвало да познава собствените си мисли и чувства. Би трябвало да знае кое е истина и кое не. И все пак…

Пред нея се изправи образът от съня. Императорът я гледаше с горчива настоятелност, Вейдър и Скайуокър се нахвърляха върху него. Неизреченото, но доловимо обвинение в жълтите очи — тя не бе успяла да ликвидира Скайуокър в двореца на Джаба и именно провалът й беше довел до този край. Проблясъкът на безсилен гняв, когато двата лазерни меча се вдигнаха над главата му. Последният вик, който щеше винаги да звучи в главата й…

ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР!

— Млъкни! — извика тя и рязко удари главата си в рамката на прозореца.

Болката погълна образа и думите. Остана до прозореца дълго, заслушана в яростното туптене на сърцето в ушите си. Противоречиви мисли се гонеха в съзнанието й. Императорът недвусмислено желаеше смъртта на Скайуокър. И въпреки това Органа Соло грешеше. Не можеше да не греши. Мара Джейд, а не някакъв призрак от миналото искаше да убие Люк Скайуокър.