Тимъти Зан - Последната заповед

— Да играя срещу Дрейсън?! — изсумтя Хан. — Благодаря, скъпа, но с Ландо няма да знаем какво да правим с цяла флота. Ще се върна бързо.

— Добре. Обичам те, Хан.

Той се ухили отново.

— Знам — каза и излезе.

Лея въздъхна, настани се по-удобно, облегна се на възглавницата и леко се извърна към стаята на Уинтър.

— Уинтър? — извика тихо.

След няколко секунди вратата се отвори безшумно.

— Да, ваше височество — и помощничката й влезе в стаята.

— Искам да поговоря с теб за минута, ако не възразяваш.

— Нямам нищо против — отвърна Уинтър и се приближи с величествената си грациозна походка, за която Лея винаги й беше завиждала. — Май Джейсън е заспал. Да го сложа ли в креватчето му?

— Ако обичаш — кимна Лея. — Хан ми каза, че правиш някакво проучване в архивите на стария съюз.

Изражението на Уинтър си остана същото, но Лея долови леката промяна в излъчването й и в езика на тялото.

— Вярно е.

— Може ли да попитам какво е?

Уинтър внимателно взе Джейсън и го занесе в креватчето.

— Мисля, че открих имперски агент в двореца — каза тя. — Сега се опитвам да намеря потвърждения за подозренията си.

Лея усети как косъмчетата по врата й настръхват.

— И кой е?

— Предпочитам да не отправям обвинения, преди да съм събрала повече информация — отвърна Уинтър. — Може и да греша.

— Оценявам предпазливостта ти — каза Лея, — но ако имаш някаква представа, кой е източникът Делта, веднага трябва да я споделиш с членовете на съвета.

— Това няма връзка с източника Делта — поклати глава Уинтър. — Поне връзката не е пряка. Тя е тук доста отскоро.

Лея я изгледа намръщено, опитваше се да разгадае излъчването й. В него се долавяше голяма загриженост, която обаче се уравновесяваше от силното желание да не отправя прибързани обвинения.

— За Мара Джейд ли става въпрос?

Уинтър се поколеба и неохотно кимна:

— Да. Но пак повтарям: нямам никакви доказателства.

— А с какво разполагаш?

— Не с много — отвърна Уинтър и внимателно подви завивката около Джейсън. — Всъщност само с един кратък разговор с нея, когато я придружих до апартамента й от лекарското отделение. Тя ме попита какво съм правила по време на бунта, аз й разказах за работата си в отдела по доставките. И тогава тя ме разпозна като Маркера.

Лея се зарови в паметта си. По време на войната Уинтър имаше толкова много кодови имена.

— Това не е ли вярно?

— Напротив, това беше едно от прозвищата ми — отговори Уинтър. — И всъщност в това е цялата работа. Носих го само за няколко седмици на Аверам. Докато имперското разузнаване залови бойната група.

— Ясно — кимна бавно Лея. — А Мара не е била на Аверам, нали?

— Не знам — поклати глава Уинтър. — Аз съм се срещала само с двама-трима от бойната група. И точно за това се ровя в архивите. Надявам се някъде да намеря пълен списък на участниците.

— Съмнявам се. Местните бойни групи почти не пазеха лични документи на членовете си. Това щеше да е равностойно на смъртна присъда, ако попаднеха в ръцете на имперското разузнаване.

— Знам — Уинтър погледна над кошчето към нея. — И така стигаме до задънена улица.

— Може би.

Лея погледна разсеяно покрай нея, опитвайки се да си припомни всичката информация за Мара. Не беше кой знае какво. Доколкото знаеше, преди създаването на съюза тя не беше имала никакви връзки с Империята, които да потвърждават подозренията на Уинтър. А и преди по-малко от два месеца Мара беше помолила Люк да й помогне да освободи Карде от затворническата килия на флагманския кораб на върховния адмирал Траун. Ако наистина беше имперски агент, цялата операция беше напълно безсмислена.

— Според мен — започна замислено тя — на която и страна да е била преди, сега Мара вече не е към нея. В момента вярна на Карде и групата му.

Уинтър се усмихна.

— Това джедайско прозрение ли е, ваше височество? Или е резултат от дългия ви дипломатически опит?

— По малко и от двете — отвърна Лея. — Струва ми се, че няма защо да се страхуваме от нея.

— Дано да сте права — Уинтър вдигна ръка: — Да сложа ли и Джейна в креватчето й?

Лея сведе поглед. Очите на Джейна бяха плътно затворени, малките й устни се движеха, сякаш още сучеше.

— Да, благодаря ти — каза тя и погали дъщеря си по бузата. — Приемът за сарканската делегация още ли продължава? — попита тя, отдръпна се от Джейна и се протегна, за да раздвижи изтръпналите си мускули.

— Когато минах, още имаше хора — отвърна Уинтър, вдигна Джейна и я положи в креватчето до Джейсън. — Мон Мотма ме помоли да ви предам да се отбиете за няколко минути, ако имате възможност.