Тимъти Зан - Последната заповед

— Петия път просто трябва да стане — измърмори тя кисело и помилва дъщеря си.

Заета с далеч по-важни неща, Джейна не отговори. Лея я погледна и усети как въпреки умората в нея отново се надига почуда. Не можеше да спре да се удивява на малките ръчички, които барабаняха нежно по тялото й, на покритата с къса черна коса главичка, на ангелското личице, издаващо съсредоточените усилия на бебето в храненето. Един чисто нов живот, толкова крехък и все пак забележително издръжлив. И го бяха създали двамата с Хан. Бяха създали и двете бебета.

Вратата към всекидневната се отвори.

— Здравей, скъпа — прошепна Хан. — Всичко наред ли е?

— Да — отвърна тя. — Храним се за пореден път.

— Тъпчат се, все едно са умиращи от глад уукита — каза Хан, приближи се до леглото и набързо огледа положението. — Джейсън свърши ли вече?

— Май не беше гладен — отговори Лея и се извърна към заспалото на леглото зад нея бебе — Сигурно след час-два ще се обади отново.

— Поне да си съгласуват програмата… — измърмори замечтано Хан, седна внимателно на леглото и докосна с показалец дланта на Джейсън. Малката ръка се стегна инстинктивно около пръста му, Лея вдигна поглед към съпруга си и видя познатата крива усмивка. — Ще стане доста як.

— Да знаеш тя как стиска — погледна дъщеря си Лея. — Ландо още ли е долу?

— Да, с Бел Иблис продължават да обработват адмирал Дрейсън — отговори Хан и със свободната си ръка докосна Лея по рамото. Тя усети топлината на тялото му през тънката нощница, както и сдържания гняв в съзнанието му. — Опитват се да го убедят да отклони няколко кораба за спасителната операция на Нклон.

— И успяват ли?

Хан нежно размърда хванатия от Джейсън пръст и тихо изгугука.

— Не съвсем — призна той. — За да вдигнем от земята Пътуващия град, ни трябва най-малко щурмова фрегата. А Дрейсън изобщо не гори от желание да изтегли от бойната линия толкова голям кораб.

— Изтъкнахте ли колко нужен ни е добиваният от Ландо метал?

— Казах го. Не остана поразен.

— Дрейсън трябва да умееш да го подхванеш — Лея погледна надолу към Джейна. Тя продължаваше да суче, но очите й бяха започнали да се затварят. — След като Джейна заспи, може да сляза долу и да се опитам да помогна на Ландо.

— Няма да стане — отсече Хан. — Не се обиждай, скъпа, но като заспиш на масата, едва ли ще направиш нужното впечатление.

Тя сви нацупено устни.

— Не съм чак толкова уморена. Спя не по-малко от теб.

— Нищо подобно — Хан издърпа ръката си от рамото й и помилва Джейна по бузата. — Аз поне си подремвам по време на среднощните хранения.

— А изобщо не е нужно да се събуждаш за тях. Аз или Уинтър можем да извадим бебетата от кошчетата им не по зле от теб.

— Чудесно — отвърна с подигравателно възмущение Хан. — Преди децата да се родят, си мислеше, че е хубаво аз да съм наблизо. А сега вече нямаш нужда от мен, така ли? Защо направо не ме изхвърлиш?

— Разбира се, че се нуждая от теб — успокои го Лея. — Докато дроидите не бъдат освободени от задълженията им по охраната на двореца и докато на бебетата трябва да им се сменят пелените, ти винаги ще имаш място при мен.

— Великолепно — изръмжа той. — По-добре ме изгони отсега.

— Късно е — увери го Лея, погали го по ръката и отново стана сериозна. — Знам, че искаш да ми помогнеш, Хан, и е много мило. Просто се чувствам виновна.

— Недей — отвърна Хан и стисна ръката й. — Ние, старите контрабандисти, сме привикнали към малките часове на денонощието — той хвърли поглед към вратата за стаята на Уинтър. — Уинтър легна ли си?

— Не, още не се е прибрала — отвърна Лея и се присегна със Силата към стаята. Май наистина беше празна. — Занимава се с някакво разследване, но не ми казва какво.

— А аз знам — излъчването на Хан стана замислено. — Тя е долу в библиотеката и се рови в старите архиви на съюза.

Лея наклони глава и го изгледа изучаващо:

— Някакви проблеми?

— Не знам — отвърна неуверено Хан. — Уинтър никога не издава какво мисли. Поне не пред мен. Но определено нещо я тревожи.

Лея усети нечие присъствие от другата страна на вратата.

— Прибра се. Ще видя какво мога да измъкна от нея.

— Успех — изсумтя Хан, стисна за последен път ръката й и се изправи. — Слизам отново. Ще се опитам да помогна на Ландо да убеди Дрейсън.

— Хванете го на една игра сабак — предложи тя. — Играйте за кораб, както ти и Ландо навремето — за „Сокол“. Може и да успеете да спечелите една щурмова фрегата.