Тимъти Зан - Последната заповед

Ландо спря. Ако наистина беше имперски кораб, нищо не можеше да се направи. Вече не разполагаше с бойни кораби, а отбранителните системи на Пътуващия град бяха извън строя. Нямаше никакъв смисъл излишно да тревожи хората.

От предавателя долетя силно пращене.

— Пътуващият град, тук генерал Бел Иблис — избоботи познат глас. — Някой чува ли ме?

Ландо се завтече към предавателя.

— Тук Ландо Калризиан, генерале — представи се той, опитвайки се да запази спокойствие. — Вие ли сте с този кораб?

— Да — потвърди Бел Иблис. — Бяхме в Куат Кристак, когато уловихме сигнала ви за помощ. Съжалявам, че не успяхме да дойдем по-бързо.

— Аз също — отвърна Ландо. — Какво е състоянието на депото за прикриващи кораби?

— Май не е добро — каза Бел Иблис. — Прикриващите кораби са твърде големи и не се разрушават лесно, но имперските войници са се постарали. За момента само този е годен за летене.

— Е, Империята не прави нещата наполовина — отбеляза Ландо. — С Пътуващия град е свършено.

— Няма ли начин да го пуснете отново?

— Не е възможно за тези двайсет дни, които ни остават до излизането на слънчевата страна — отвърна Ландо. — Можем да се опитаме да го заровим дълбоко под повърхността, за да издържи на силното излъчване, но за това са нужни тежки машини, а ги нямаме.

— Защо не го измъкнем за ремонт във външната система? — предложи Бел Иблис. — Една щурмова фрегата и няколко тежки повдигача ще свършат работа, ако успеем да пуснем в действие още един от прикриващите кораби.

— Първо трябва да убедим адмирал Акбар да отклони от бойното поле една фрегата — напомни му Ландо.

— Прав сте — призна Бел Иблис. — Какви са останалите лоши новини? Какво успя да задигне Империята?

Ландо въздъхна:

— Всичко. Запасите ни от хфредиум, камрис, доловит… всичко, за което се сетите и се добива тук.

— И какво количество?

— Добива от четири месеца. Малко над три милиона по настоящи пазарни цени.

Бел Иблис замълча.

— Не знаех, че тук се произвежда толкова. Трябва да убедим Корускант да ви помогне възможно най-бързо да започнете отново производството. С колко души разполагате?

— Без малко пет хиляди — отвърна Ландо. — Макар че някои от тях са доста зле в момента.

— Имам доста опит с пренасянето на ранени — каза мрачно Бел Иблис. — Не се безпокойте, ще ги вземем с нас. Определете екип, който да остане тук и да се постарае да пусне в действие прикриващите кораби. Всички останали ще прехвърлим на Куат Кристак. Мястото ви е добро, за да се обърнете с официална молба за помощ към Корускант.

— Не знаех, че има добри места за искане на помощ — изръмжа Ландо.

— Новата република също си има проблеми — каза Бел Иблис. — Но шансът ви молбата да не се изгуби в бъркотията е по-добър от средния.

Ландо прехапа устни.

— Е, в такъв случай нека да прескочим цялата бюрокрация. Закарайте ме на Корускант и ще говоря лично с адмирала.

— Това означава пет дни път — изтъкна Бел Иблис. — Можете ли да си ги позволите?

— По-добре пет дни път, отколкото пет дни стоене със скръстени ръце в Куат Кристак и чудене, дали съобщението ми изобщо е излязло от съобщителния център — отвърна Ландо. — Пет дни път до Корускант, още един-два, за да говоря с Лея и да осигуря кораб и повдигани, и след това още десет, докато ги докарам тук и свършим работата — седемнайсет дни. Доста рисковано. Нямам по-добри идеи. Какво ще кажете?

Бел Иблис изсумтя.

— И без това възнамерявах тия дни да отскоча до Корускант.

— Благодаря, генерале.

— Няма защо. Най-добре подгответе хората си — ще изстреляме совалките си веднага щом навлезем в планетарната сянка.

— Разбрано. До скоро.

Ландо изключи предавателя. Не беше сигурен, че правителството на Новата република ще се съгласи да му помогне, но друга възможност нямаше. А и да му откажеха, едно пътуване до Корускант точно сега нямаше да му дойде зле. Щеше да види Лея, Хан и новородените близнаци, дори можеше да се срещне с Люк и Уедж.

Погледна навън и сви устни. На Корускант поне нямаше да се тревожи за имперските атаки. Включи интеркома и започна да дава заповеди за евакуацията.

Джейсън беше заспал посред вечерята си, но Джейна все още се въртеше будна. Легнала на една страна, Лея се извъртя внимателно на леглото, без да се отдръпва от дъщеря си, и отново взе електронния бележник. Според леко обърканите си спомени се опитваше да прочете тази страница най-малко за четвърти път.