Тимъти Зан - Последната заповед

Люк кимна и едва потисна въздишката си. Ясно бе, че ногрите преливаха от добри намерения, но беше крайно време да спрат с приказките си за изкупуването на вината заради службата към Империята. Императорът беше оплел в лъжовната си мрежа цели раси и далеч по-напреднали в развитието си същества от ногрите.

— Първо трябва да узнаем дали имате излишни енергийни клетки, които да стават за кораба ми. Как можем да проверим?

— Това вече е направено — отвърна Кабарак. — Въздуходите ще занесат новината в космодрума на Нистао. Енергийните клетки и техниците за инсталирането им ще дойдат, преди да се е мръкнало.

— А дотогава ви предлагаме нашето гостоприемство — добави Овкевам и изгледа намръщено Кабарак. Сигурно мислеше, че младият ногри трябва да го остави той да води разговора.

— Поканата ви е чест за мен — отвърна Люк. — Водетб ме.

Колибата под надвисналата скала се оказа доста тясна. По-голямата част от помещението бе заето от два тесни нара, ниска масичка и стар автомат за приготвяне на храна, смъкнат от някой малък кораб. Но поне вътре беше по-тихо, отколкото вън.

— Това ще бъде твоят дом, докато си на Онор — каза Овкевам. — С Кабарак ще стоим на пост отвън. Ще те защитаваме, ако трябва, и с цената на живота си.

— Няма да е нужно — увери го Люк и внимателно огледа стаята, която очевидно беше приготвена за дългосрочно обитаване. — А какво правите вие двамата тук, ако не е тайна?

— Аз се грижа за това място — отвърна Овкевам. — Обикалям нивите, за да наглеждам развитието на растенията. А Кабарак от племето кимбар… — той погледна младия ногри и на Люк му се стори, че в погледа му проблесна насмешлива искрица. — Кабарак е беглец от народа на ногрите. И в този момент много наши кораби го издирват в космоса.

— Разбирам — кимна Люк.

След заплахата на върховния адмирал Кабарак да бъде подложен на разпит от имперските инквизитори бе станало въпрос на живот и смърт младият командос да „избяга“ от затвора и да изчезне безследно. И също толкова важно бе да се разпространи вестта за измамничеството на Империята сред командите ногри, разпръснати из галактиката. Двете цели се допълваха.

— Гладен ли си? — попита Овкевам. — Искаш ли да си починеш?

— От нищо нямам нужда, благодаря — отвърна Люк. — Мисля, че ще е най-добре да се върна при кораба и да извадя изчерпаните енергийни клетки.

— Може ли да дойда да ти помогна? — попита Кабарак.

— С удоволствие приемам помощта ти — отговори Люк. Не се нуждаеше от помощ, но колкото по-скоро ногрите изработеха въображаемия си дълг, толкова по-добре. — Да вървим, инструментите са в кораба.

— Пристигна ново съобщение от Нистао — Кабарак безшумно се приближи в тъмното до Люк, който седеше на земята, облегнат на колесника на изтребителя. — Капитанът на имперския кораб е решил да направи тук някои малки поправки в системите. Работата ще отнеме не повече от два дни — той млъкна и след секунда продължи неуверено: — Вождовете поднасят извиненията си, сине на Вейдър.

— Не е необходимо — отвърна Люк. В черното небе над надвисналото крило на изтребителя блестеше тънка линия звезди. Значи беше прикован тук за още два дни. — Когато дойдох при вас, знаех, че може да стане такова нещо. Съжалявам, налага се да ви се натрапя за още малко.

— Присъствието ви тук в никакъв случай не е натрапничество.

— Оценявам гостоприемството ви — Люк кимна към звездите над тях: — Значи имперските войници не са забелязали кораба ми?

— Нима синът на Вейдър няма да разбере, ако това се случи?

Люк се усмихна в тъмнината.

— Джедаите не са всесилни, Кабарак. Много трудно е да се усети далечната заплаха.

Но все пак Силата беше още с него. Имперският кръстосвач можеше да се появи в далеч по-неподходящо време — например докато екипът техници ногри пътуваше към долината или при излитането на Люк. Един бдителен капитан щеше да забележи всяко необичайно раздвижване и тогава операцията щеше да се провали.

Той долови леко движение, по-скоро го почувства, отколкото го чу, през грохота на реката. Кабарак седна до него.

— Това място не е достатъчно нали? — попита тихо ногрито. — Вождовете го наричат нашето бъдеще. Но то не е.

Люк поклати глава:

— Не е — призна той. — Със създаването на тези ниви сте свършили огромна работа и те ще ви помогнат за изхранването на народа. Но чак да е бъдещето на планетата… Аз не съм специалист, Кабарак. Но от видяното тук не ми се вярва, че Онор може да бъде спасен.