Тимъти Зан - Последната заповед

— Разузнаването все още се опитва да установи кой е — призна Пелаеон. — Има някакъв проблем с данните на космодрума. Но ще разберем до няколко минути.

— С които не разполагаме заради празноглавието на агента им — изкрещя върховният адмирал. — Да бъде понижен в чин.

— Слушам сър — Пелаеон въведе заповедта в компютъра. Наказанието не беше леко, но можеше да бъде и доста по-жестоко. Покойният лорд Вейдър незабавно би удушил провинилия се. — Но космодрумът вече е обграден.

Траун замислено потърка брадичката си.

— Едва ли ще има полза — промълви разсеяно той. — Но, от друга страна…

Обърна глава и погледна през илюминатора към планетата, която бавно се въртеше под тях.

— Изтеглете хората ни, капитане. Всички, с изключение на клонингите. Поставете охрана само около кораба на Скайуокър.

Пелаеон премига изненадано:

— Сър?!

Траун се обърна към него. В блестящите му червени очи играеха пламъци.

— Войниците на космодрума не разполагат с достатъчно йосаламири, за да спрат един джедай, капитане. Така че няма смисъл да се опитваме да го правим. Ще оставим Скайуокър да излети в космоса и ще го приберем заедно с кораба му на „Химера“.

— Слушам, сър — Пелаеон сбърчи чело. — Но в такъв случай…

— Защо оставям клонингите ли? — прекъсна го Траун.

— Защото, ако залавянето на Скайуокър е изключително важно за нас, то това не се отнася до корабния му робот — той се позасмя. — Освен ако героичните усилия на господаря му да избяга от Подерис не го убедят, че това наистина е главният пункт за прехвърляне на клонинги.

— Аха — кимна Пелаеон. — Значи ще позволим на дроида да избяга и да се върне при бунтовниците?

— Точно така — Траун махна към контролното табло. — Предайте заповедите, капитане.

— Веднага, сър — Пелаеон се обърна към командното табло и се зае да въведе нарежданията на върховния адмирал.

Усещаше засилващо се вълнение. Може би този път Скайуокър най-накрая ще падне в ръцете им.

Люк се вмъкна в малкия товарен кораб и затвори капака след себе си, а Арту го посрещна с разтревожено пиукане.

— Готови ли сме за излитане? — извика той през рамо към дроида и се втурна към пилотската кабина.

Арту изпиука утвърдително. Люк се настани в пилотското кресло, прегледа набързо данните на корабните системи и завърза коланите си.

— Излитаме.

Включи агравитаторите на пълна мощност, внимателно вдигна кораба над земята и рязко зави надясно. Веднага излетяха два реактивни изтребителя и се спуснаха след него, а той се насочи към края на платото.

— Наблюдавай изтребителите, Арту — заповяда Люк и раздвои вниманието си между светкавично приближаващия се край на града и космоса над тях.

Схватката с клонингите, които охраняваха космодрума, беше доста напрегната, но твърде кратка, за да бъде истинска. Или Империята беше определила за ръководител на операцията някой пълен некадърник, или нарочно го оставиха да стигне до кораба, внимателно насочвайки го към истинския капан…

Краят на платото остана зад тях. Люк хвърли поглед в екрана, увери се, че е извън очертанията на града, и включи главния двигател за подсветлинна скорост.

Товарният кораб подскочи нагоре като попарен минок, преследващите го реактивни изтребители останаха далеч назад. Заповедите за спиране от контролната кула се извисиха в изненадан гневен вик, но Люк се пресегна и прекъсна връзката.

— Как си, Арту?

Дроидът отвърна, че е добре, и на екрана на компютъра се изписа въпрос.

— Да, клонинги бяха — потвърди мрачно Люк и по гърба му полазиха тръпки. Неприятното излъчване на новите имперски клонинги беше два пъти по-зловещо отблизо. — Ще ти кажа още нещо — добави той. — Знаеха, че преследват мен. Щурмоваците носеха самари с йосаламири.

Арту изсвири замислено и след кратък размисъл изпиука въпросително.

— Прав си, аз също си помислих за източника Делта — съгласи се Люк, след като прочете думите на дроида. — Лея каза, че ако в близко време не успеем да пресечем изтичането на информация, тя щяла да препоръча работата на съвета да се прехвърли извън императорския дворец. Може би дори извън Корускант.

Макар че ако Делта беше човек или шпионин от някаква друга раса, а не невъзможен за засичане подслушвателен апарат в двореца, преместването щеше да е напразно. Мълчанието на Арту показваше, че вероятно и дроидът мисли така.

Хоризонтът пред тях изглеждаше като тъмна планета на фона на черното, но пълно със звезди небе и вече започваше видимо да се изкривява.