Тимъти Зан - Последната заповед

Хвърли поглед назад. Трябваше да бърза — откъм правителствения космодрум в другия край на града припламваха светлинките на въздушни плъзгачи, които бързо се приближаваха над ниските кубични сгради.

Не можеше да се върне незабелязано на улицата. Нямаше как и да се покатери на тесния горен край на щита и да се измъкне, преди да пристигнат въздушните плъзгачи. Значи му оставаше само една посока — надолу.

Но това не означаваше непременно право надолу… Вдигна поглед към небето. Слънцето на Подерис бе точно над хоризонта, като почти видимо следваше десетчасовия си цикъл. Сега лъчите му заслепяваха пилотите на приближаващите се въздушни плъзгачи, но само след няколко минути щеше да слезе под хоризонта и вече нямаше да е пречка за преследвачите, а в сивкавия здрач блясъкът на лазерния меч щеше да се вижда отдалеч. Трябваше да действа незабавно.

Люк извади лазерния меч изпод робата си и го включи, като внимаваше приближаващите се въздушни плъзгачи да не видят блестящото зелено острие. С върха на острието направи плитък прорез надясно и леко надолу по отвесната стена. Робата му беше от тънка материя и той разкъса лесно левия ръкав, като омота парчето плат около лявата си ръка. Пръстите му се вмъкнаха лесно в прореза и около тях остана достатъчно свободно място, за да ги движи. Той се вкопчи здраво в стената, постави върха на лазерния меч в края на прореза и се изтърколи от ръба на покрива. Държейки се само с върховете на пръстите си, стиснал в дясната ръка лазерния меч, с който си прорязваше път, Люк се спусна по диагонал по преградата за ветровете.

Изживяването беше възбуждащо и едновременно страшно. В главата му нахлуха спомени — около него бушува вятърът, когато пропадна от вътрешното равнище на Облачния град на Беспин, минути по-късно виси на върха на пръстите си под града, лежи изтощен на пода на втората „Звезда на смъртта“ и през болката усеща гнева и безпомощността на императора, когато Вейдър го хвърли в прегръдките на смъртта. Гладката повърхност на стената бързо оставаше назад, отбелязвайки стремглавия му напредък към ръба и празнотата отвъд…

Люк вдигна глава, премигвайки на вятъра, който брулеше лицето му, и надникна през рамо. Смъртоносният край вече се виждаше, а той се приближаваше към него с ужасна скорост. Наближаваше все повече и повече, но в последната секунда извъртя рязко лазерния меч. Прорезът се изви хоризонтално и след миг Люк бавно спря.

За момент увисна несигурно на една ръка, колкото да си поеме дъх и да поуспокои ударите на сърцето. По прореза на стената играеха отблясъците от последните лъчи на залязващото слънце. Следата от лазерния меч се издигаше на повече от сто метра. Люк се надяваше, че разстоянието е достатъчно и вече е извън обръча на имперските войници.

Зад него слънцето се спусна под хоризонта и следата от спускането му по стената изчезна. Люк внимателно се зае да пререже отвор през нея, увиснал на изтръпналите си пръсти.

— Адмирале, пристигна докладът от командира на щурмоваците — извика Пелаеон, прочете съобщението на екрана на командното табло и се намръщи. — Изглежда, Скайуокър изобщо не е попадал в обръча.

— Не се изненадвам — отвърна мрачно Траун и погледна екрана. — На няколко пъти предупреждавах разузнаването да не подценява обхвата на сетивата на Скайуокър. Очевидно не са приели думите ми сериозно.

Капитанът усети присвиване в гърлото.

— Тъй вярно, сър. Но той със сигурност е бил там, така че едва ли е отишъл далеч. Щурмоваците са направили втори преграден обръч и са започнали да претърсват сградите.

Върховният адмирал въздъхна.

— Не, Скайуокър няма да влезе в сграда — поклати глава той. Гласът му отново звучеше спокойно. — Онзи номер с примамката и бластера… — адмиралът рязко вдигна поглед към Пелаеон: — Нагоре, капитане. Качил се е на покрива.

— Въздушните плъзгачи вече обикалят района, сър. Ако е там, ще го забележат.

— Добре — Траун докосна един клавиш на командното табло и пред тях се появи холограма на карта на този сектор от града. — А какво ще кажете за преградата срещу вятър в западния край на обръча от щурмоваци? Може ли да се спусне по нея?

— Нашите хора тук твърдят, че е невъзможно — поклати глава Пелаеон. — Стената е отвесна и абсолютно гладка, а отдолу няма никаква преграда. Ако Скайуокър наистина е влязъл в тази уличка, значи още е там. Или в подножието на платото.

— Вероятно — кимна Траун. — Но въпреки това се разпоредете един от плъзгачите да огледа района. А какво стана с кораба на Скайуокър?