Тимъти Зан - Последната заповед

Той огледа околните къщи. В голямата си част сградите бяха квадратни, двуетажни, с гладки фасади и декоративни парапети по покривите. В десния ред нямаше пролука, но една от къщите вляво беше с олющена фасада и между нея и съседната се виждаше тясна пролука. Не беше кой знае какво прикритие, а и разстоянието не беше малко, май нямаше нищо по-подходящо. Люк пресече бързо улицата, очаквайки капанът да щракне всеки момент, и се скри в отвора. Присви колене, позволи на Силата да потече през мускулите му, и скочи.

Замалко не се провали. Парапетът над него беше наклонен и гладък и за момент той увисна във въздуха с протегнати към него ръце. Успя да го хване, с усилие се издърпа нагоре и легна на плоския покрив.

Точно навреме. Погледна над парапета и видя как преследвачът му изскочи тичешком иззад ъгъла, забравил старанията си да изглежда незабележим. Разблъска хората, каза нещо в предавателя в ръката си и…

От долната пресечка се показаха десетина щурмоваци в бели брони, вдигнали високо към гърдите си лазерните карабини. На раменете им блестяха продълговатите хранителни рамки на йосаламирите. Щурмоваците образуваха кордон и тръгнаха към началото на улицата.

Капанът беше добре замислен и отлично изпълнен. Люк разполагаше само с няколко минути, за да отиде до другия край на покрива и да се спусне оттатък, преди имперските войници да разберат, че жертвата им се е изплъзнала. Той се дръпна назад и се обърна към другия край на покрива.

На по-малко от шейсет сантиметра от Люк зееше пропаст. Стената се спускаше отвесно на повече от стотина метра към блатистата низина, която се простираше в двете посоки, докъдето стигаше погледът.

Вероятно това щеше да бъде последната му грешка. Обсебен от мисълта, как да се отърве от преследвача си, той напълно беше изключил, че е стигнал до външния край на платото. Гладката отвесна стена беше един от големите щитове, издигнати, за да отклоняват свирепите ветрове над града. Беше се изплъзнал от мрежата на имперските агенти, но нямаше къде да се скрие.

— Великолепно! — измърмори под нос, допълзя обратно до парапета и погледна надолу към улицата.

Към първия ескадрон щурмоваци вече се бяха присъединили още имперски войници и сега претърсваха смаяната тълпа, хваната в капана. От другите пресечки изскочиха още два ескадрона и плътно затвориха улицата. Преследвачът на Люк държеше бластер в ръката си и си проправяше път през тълпата към загърнатия в роба мъж, когото Люк беше забелязал по-рано.

Другият мъж… Люк прехапа устни. Беше доста нечестно да изиграе толкова груб номер на един съвършено невинен непознат човек. Но, от друга страна, имперските войници май много добре знаеха кого търсят, и определено искаха да го заловят жив. Съзнаваше, че да изложи на смъртоносна опасност мъжа с робата, не е приемливо за един джедай, но се надяваше, че причиняването на известно неудобство не попада в същия раздел на етичния кодекс.

Той стисна зъби, присегна се със Силата и измъкна бластера от ръката на преследвача. Завъртя го ниско над главите на хората и го пъхна в ръката на мъжа с робата.

Имперският агент изкрещя силно към щурмоваците, но победоносният вик бързо се превърна в сигнал за предупреждение. Люк съсредоточи в Силата всичкия контрол, който успя да събере, насочи бластера към притежателя му и натисна спусъка.

Разбира се, изстрелът прелетя доста над главите в тълпата — нямаше начин да се прицели в имперския агент, дори и да искаше да го направи. Но безуспешният изстрел бе напълно достатъчен, за да подтикне към действие щурмоваците. Войниците, които проверяваха картите за самоличност на хората, се втурнаха към мъжа с робата, а щурмоваците в началото на улицата им се притекоха на помощ.

Съвсем естествено, това изкара от равновесие мъжа с робата. Той запокити бластера, който по необясним начин беше попаднал в ръката му, шмугна се покрай страничните наблюдатели и изчезна в една тясна уличка.

Люк не остана да види какво ще се случи. Веднага щом видеха лицето на побягналия мъж, щяха да разберат измамата, а дотогава той трябваше да се е махнал от покрива и да е тръгнал към космодрума. Промъкна се към края на тясното си убежище и погледна надолу.

Изобщо не изглеждаше обещаващо. Изградена да устои на силните ветрове със скорост двеста километра в час, външната стена беше абсолютно гладка, без никакви ръбове и пукнатини. Не се виждаха никакви прозорци, вратички или каквито и да е било отвори. Това поне не беше проблем — той можеше да прореже отвор с лазерния меч, ако се стигнеше дотам. Истинският въпрос беше как да се измъкне достатъчно далеч, преди имперските войници да възобновят търсенето му.