Тимъти Зан - Последната заповед

— Тъй вярно, сър — отвърна Пелаеон, като безуспешно се опита да прикрие напрежението в гласа си.

С крайчеца на окото си видя как Траун се обръща към него.

— Спокойно, капитане — каза върховният адмирал. — Скайуокър щеше да е чудесен подарък за майстор Кбаот, но бягството му едва ли е основание за големи тревоги.

Най-важната цел на операцията ни бе да убедим бунтовниците, че са разкрили маршрута за превоз на клонинги. И тя вече е постигната.

Напрежението бавно започна да напуска Пелаеон. Върховният адмирал очевидно не беше ядосан…

— Но това не означава — продължи Траун, — че трябва да си затваряме очите пред действията на екипажа на „Химера“. Последвайте ме, капитане.

Пелаеон се изправи с отново сковано от напрежение тяло.

— Слушам, сър.

Траун се спусна по стълбата на кърмата към мястото за екипажа на десния борд. Мина мълчаливо покрай войниците пред таблата на уредите, покрай застаналите сковано зад тях офицери и спря пред контролната станция за прехващащите лъчи на десния борд.

— Как се казваш? — тихо попита Траун младия мъж в центъра на напрегнатото внимание.

— Мичман Мичъл, сър.

Лицето на младежа беше бяло, но спокойно — изражение на човек, изправен пред лицето на смъртта.

— Разкажи ми какво се случи, мичман.

Мичъл преглътна нервно.

— Сър, тъкмо бях прехванал товарния кораб, и той се разпадна на реагиращи на прехващащия лъч частици. Системата се опита да ги прехване всичките и блокира.

— И какво направи ти?

— Ами… сър, ако бях изчакал частиците да се разсеят, изтребителят щеше да се измъкне извън обхвата. Така че се опитах да ги разпръсна и превключих прехващащия лъч да проследи промяната в траекторията.

— И това не свърши работа.

От устните на Мичъл се изтръгна тиха въздишка.

— Тъй вярно, сър. Системата не успя да се справи и блокира.

— Така… — Траун леко изправи глава: — Разполагаше с известно време да обмислиш действията си, мичман. Сети ли се за някакъв друг начин на действие?

Устните на младия мъж потрепериха.

— Не, сър. Съжалявам, но не се сещам за нищо друго. Не си спомням в учебниците да е описана подобна ситуация.

Траун кимна:

— Правилно. Наистина няма. През последните десетилетия бяха предложени няколко различни метода в отговор на гамбита със скрития изтребител, но нито един от тях не е бил приложен на практика. Действията ти са един от най-изобретателните опити в тази насока, особено в светлината на малкото време, с което разполагаше. Фактът, че опитът се провали, по никакъв начин не омаловажава значимостта му.

На лицето на Мичъл се изписа предпазливо недоверие.

— Сър?

— Империята има нужда от бързо мислещи и изобретателни хора, мичман — отвърна Траун. — Повишавам те в лейтенант и първата ти задача е да намериш начин за противодействие на този гамбит. След днешния успех бунтовниците могат да се опитат да го приложат отново.

— Слушам, сър — въздъхна Мичъл. На лицето му отново се появяваше цвят. — Благодаря ви, сър.

— Поздравления, лейтенант Мичъл — кимна Траун и се обърна към Пелаеон. — Предавам ви мостика, капитане. Върнете се към първоначалния летателен план. Ако имате нужда от мен, ще бъда в личната си командна зала.

— Слушам, сър — избъбри Пелаеон.

Застанал до новопроизведения лейтенант, той изпрати с поглед Траун, усещайки как по мостика се разлива преклонение. До този момент екипажът на „Химера“ вярваше и уважаваше върховния адмирал, но от днес бе готов да умре за него.

И за пръв път от пет години Пелаеон най-накрая беше убеден, че със старата Империя вече е свършено. Беше се родила нова Империя, начело на която стоеше върховният адмирал Траун.

Изтребителят висеше самотно в непрогледния мрак на светлинни години от каквото и да е парче твърда материя, по-голямо от зрънце прах. Сякаш отново се повтаряше схватката със звездния разрушител, която беше захвърлила Люк в дълбокия космос и бе довела до срещата му с Талон Карде и Мара Джейд и накрая до Миркр.

За щастие приликата бе само външна. Така ли бе наистина? От гнездото на дроида долетя нервно пиукане.

— Стига, Арту! Успокой се — смъмри го Люк. — Положението не е чак толкова безнадеждно. И без това нямаше да можем да стигнем без зареждане до Корускант. Само дето трябва да го направим по-близо, това е всичко.

Отговорът бе възмутено изсумтяване.

— Сериозно ти говоря, Арту — каза търпеливо Люк и прехвърли списъка с планети от навигационния компютър към дроида. — Виж, това са местата, до които можем да стигнем с останалите ни енергийни клетки. Виждаш ли?