Тимъти Зан - Последната заповед

Дроидът внимателно разглеждаше списъка и Люк се възползва от възможността да му хвърли още един поглед. Разполагаха с доста голям избор, но на повечето от планетите не можеше да се покаже с изтребител на Новата република. Половината бяха под пряк имперски контрол, а повечето от останалите или клоняха към Империята, или все още не бяха взели окончателно решение.

Но дори и на планети под контрола на Империята съществуваха пукнатини в системите за охрана, през които би могъл да се промъкне един изтребител. Можеше да кацне на усамотено място, да отиде пеш до най-близкия космодрум и да купи нови енергийни клетки с останалата му имперска валута. Обратният път с енергийните клетки щеше да е немалък проблем, но все щяха да се справят двамата с Арту. Арту изпиука предложение.

— Кесъл е една възможност — съгласи се Люк. — Но не съм сигурен дали е благоразумно да спираме там. Доколкото знам, там все още управлява Морут Дуле, а Хан открай време му няма вяра. Мисля, че е по-добре да отидем до Фуилсвинг или дори до…

Той млъкна внезапно. Една от планетите в списъка внезапно привлече вниманието му. Планета, чиито координати Лея бе вкарала в навигационния компютър, преди да отлети на тази мисия. Онор.

— Имам по-добра идея, Арту — каза замислено Люк. — Какво ще кажеш да се отбием при ногрите?

Зад него се разнесе изненадан и възмутен писък.

— О, я стига! — смъмри го Люк. — Лея и Чуй бяха там и се върнаха, нали? Заедно с Трипио — добави той. — Нали не искаш Трипио да разправя, че теб те е дострашало да идеш?

Арту отново изсумтя.

— Няма никакво значение, дали е имал избор, или не — отвърна твърдо Люк. — Въпросът е, че е отишъл.

Дроидът изпиука жалостиво, но с нотка на примирение.

— Продължавай все така — окуражи го Люк и заповяда на навигационния компютър да направи изчисленията за скока към Онор. — Лея и бездруго ме помоли да ида да видя какво правят. А така с един удар — два пясъчни гущера.

Арту изпиука объркано и млъкна. И дори Люк, който вярваше напълно в преценката на Лея за ногрите, призна пред себе си, че вероятно това не е най-успокояващата стилова фигура, която можеше да използва.

Докладът за битката в системата на Уустри свърши и екранът на електронния бележник угасна.

— Все още не мога да повярвам — поклати глава Лея и остави бележника на бюрото. — Ако Империята наистина разполага с ново свръхмощно оръжие, способно да пробие планетарен щит, щеше да го използва при нападението срещу всяка система. Сигурно е номер или зрителна измама.

— Съгласна съм — отвърна спокойно Мон Мотма. — Въпросът е как да убедим останалите членове на съвета и цялото събрание. Да не говорим за представителите на пограничните системи.

— Трябва да разберем какво се е случило на Укио и Уустри — обади се адмирал Акбар. Гласът му звучеше още по-мрачно от обичайното. — И то много бързо.

Лея отново взе електронния бележник и погледна крадешком към адмирала, седнал от другата страна на масата. Клепачите на огромните очи на монкалмарианеца изглеждаха необичайно подпухнали, лъскавата сива кожа бе забележимо избледняла. Беше страшно уморен, а с развитието на голямата офанзива на Империята скоро едва ли щеше да намери време да си почине. Но това се отнасяше и за всички останали.

— Вече знаем, че върховният адмирал Траун притежава умението да вниква в съзнанието на противниците си и да предугажда ходовете им — напомни тя. — Възможно ли е да е предвидил колко бързо ще се предадат Укио и Уустри?

— За разлика от филвианците ли? — Мон Мотма кимна леко: — Интересен въпрос. Това вероятно показва, че илюзията не може да бъде поддържана твърде дълго.

— Или че за изпълнението й е нужно огромно количество енергия — вметна Акбар. — Ако Империята е разработила метод за фокусиране на невидима енергия срещу планетарния щит, то насоченото облъчване сигурно може да отслаби някой участък от щита толкова, че през отвора да проникне турболазерен заряд. Но за такова нещо е нужно невероятно количество енергия.

— Освен това ще породи енергийно напрежение по повърхността на щита — изтъкна Мон Мотма. — В информацията, с която разполагаме, нищо не подсказва, че е бил използван такъв метод.

— Информацията може да е непълна — отвърна Акбар. Той хвърли неприкрит кръвнишки поглед към съветник Борск Фейлия и добави хапливо: — Или да е била манипулирана от Империята. Такива неща са се случвали и преди.

Лея също се обърна към ботанеца, чудейки се дали едва прикритата обида към народа му няма най-сетне да го извади от самоналоженото мълчание. Но Фейлия си седеше с впит в масата поглед. Кремавата му козина лежеше неподвижно. Не говореше, не реагираше, може би дори и не мислеше.