Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Ще направя каквото мога, за да ускоря нещата — каза ботанецът.

А това, забеляза Навет, не беше първоначалното му обещание. Но нямаше значение. След шест дни, ако всичко вървеше по план, Трибиа щеше да престане да съществува заедно с Древстран и онази част от ботанската раса, която звездните разрушители в космоса над планетата успееха да избият. Намерението на Навет бе в този ден да наблюдава унищожаването от борда на един от звездните разрушители и да се посмее от сърце. Но засега бе още рано за смях.

— Много благодаря — весело каза той. — Ако имате нужда от още нещо, обадете ни се.

Двамата с Клиф не размениха и дума по обратни път до магазина. Продължиха да мълчат и когато стигнаха, и не си казаха нищо съществено, докато не се претърсиха един друг с шпионодетектора, скрит в двойното дъно на куфарчето с инструментите им. Претърсването не даде никакъв резултат.

— Немарлива работа — изсумтя Клиф, докато връщаха детектора на мястото му.

— Сигурен съм, че са проверили досиетата ни, преди да ни се обадят — каза Навет и подсмъркна с отвращение, пляскайки се по ризата. Проклетият кортрехан бе попил навсякъде. — Успя ли да видиш къде излиза електропроводът? Аз не бях в тази част на сградата.

— Видях го — отвърна Клиф. — Даже са направили разклонение на един от кабелите, сигурно за новата апаратура, за която спомена Трибиа.

— Но не са отворили стената?

Клиф поклати глава.

— Не са толкова глупави. Не, цялата стена е непокътната.

— Добре — каза Навет и сви рамене.

Щеше да е хубаво да има една еднометрова подсилена, укрепена, многослойна, непробиваема стена по-малко на пътя им. Но така или иначе тя нямаше да ги спре.

— Просто се притеснявам, че може да ни трябват още шест дни преди да успеем — продължи Клиф. — Сигурен ли си, че сместа няма да се разгради за това време?

— Не — увери го Навет. — Сега номерът е да подкопаем електрокабела от заведението на Хо Дин и след това да го срежем, без да активираме сензорите от тук до Одвестарн.

— Мислиш, че са сложили сензори и по кабелите?

— Ако аз отговарях за тях, бих им сложил — отвърна Навет.

— Хорвик и Пенсин ще ни вкарат в заведението, след като го затворят, но няма да разполагаме с безкрайно време. Ще напредваме бавно и сигурно. Шест дни ще ни стигнат.

— Надявам се — каза другият. — Реши ли какво ще правиш с агентите на Новата република? — изведнъж той щракна с пръсти. — По дяволите! Най-накрая се сетих! Уедж Антилис!

— Прав си — каза Навет и се намръщи, когато свърза името с лицето на черноокия. Генерал Уедж Антилис, командир на проклетата Червена ескадрила. Една незначителна група изтребители, която бе причинила повече щети на Империята от всички ботанци, взети заедно. — А това усложнява нещата. Дори и да не са толкова видни фигури от Новата република, едно тройно убийство би предизвикало голям шум — той огледа магазина. Антилис едва ли бе доловил нещо заплашително в един магазин за домашни любимци. Но те стояха до него, когато предавателят му звънна, и разбраха, че двамата с Клиф са поканени в сградата на генератора. — Но пък и едва ли можем да си позволим да ги оставим да душат наоколо — призна той. — Май е време да ги отстраним.

— Това се казва приказка — каза Клиф с мрачно одобрение.

— Искаш ли да се погрижа?

— Сам ли? — повдигна вежди Навет.

— Че те са обикновени дървеняци! — отвърна той. — Поне Антилис. Извън пилотските си кабини са безпомощни.

— Може би — каза Навет. — Но ни намериха. И онази старица изглежда с ума си.

— Тоест?

Навет се усмихна:

— Тоест няма да се справиш сам с тях. Ще действаме заедно.

Моранда отпи от синьо-зеления си ликьор.

— Не знам — поклати тя глава. — Не бих казала, че някой от тях скочи и ми махна.

— Може да се каже и така — кисело отвърна Уедж, който масажираше пулсиращите си слепоочия. Петдесет различни магазини, офиси, сервизи и закусвални. Всичките установени в Древстран, откак бойните кораби бяха започнали да се събират над планетата, всичките посетени лично от него, Коран и Моранда през последните четири дни. Бизнесоборотът в Ботауи би трябвало да е астрономичен. — Но може да се каже и че просто ударихме на поредния камък.

— Аз не бих се изказал толкова категорично — бавно каза Коран, докато въртеше чашата си. — Имаше няколко места, на които явно настръхнаха повече. Онзи мешакийски бижутер например.

— Защото търгува с крадено — каза Моранда и пропъди образа на бижутера с вяло движение на китката. — При това веднага забеляза, че не сме обикновени клиенти. Трябва да се научиш да криеш стойката си на човек от охраната, Коран. Този изправен гръб непрекъснато те издава.