Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Сигурен ли си, че не са идвали? — попита Джейд с пълна уста.

— Комджайците казват, че не са — отвърна й той. — Прелетели са няколко пъти покрай пещерата и толкоз. Всъщност според Дете на ветровете дори не са претърсили около пещерата.

Мара замислено дъвчеше месото на печената птица, въздържайки се да уточни, че Дете на ветровете не е най-надеждният източник на информация.

— Добре — каза тя. — Да предположим, че заплашващите са загубили интерес към мен. Какъв е изводът?

— Ако просто са загубили интерес, не зная — призна Люк. — А ако не са го изгубили, а само са решили да изчакат, докато сама намериш пътя към Високата кула?

Мара отхапа друго парче месо. Мисълта бе смущаваща. Дори изключително смущаваща с това, че следваше плана, направен в началото на пленничеството й.

— Не знам дали Карде ти е споменал — бавно каза тя, — но ние стигнахме до тази система, като проследихме векторите на два от неизвестните кораби, когато направиха скоковете си в хиперпространството. Тогава предположих, че просто не са знаели, че можем да проследим курса им за няколко микросекунди, след като преминаха на светлинна скорост, но сега вече не съм така сигурна.

— Смяташ, че са искали да дойдеш тук?

— Само така може да се обясни това, че не ме потърсиха, след като се приземих — отбеляза Мара. — Разбира се, ако продължим в тази посока, ще стигнем до въпроса, защо искаха да застрелят теб.

— Може би приемат гостите си само един по един — подхвърли Люк. — А може да не искат да се срещат с никого от Новата република, преди да говорят с теб.

Мара се взря в него. Нещо трепна в чувствата му…

— Това, без да се замисляш ли, го каза, или усети някакво смущение в Силата? — попита тя.

Той поклати глава, все още загледан в тъмнината.

— Не съм сигурен — отвърна Скайуокър. — Но имам чувството, че… няма значение.

— Какво няма значение? — попита Мара подозрително. — Хайде, нямаме време за игрички.

Едно мускулче на бузата му трепна.

— Имам чувството, че искат да видят теб — отвърна той. — Точно теб.

Тя вдигна вежди.

— Поласкана съм. Славата ми продължава да се носи.

— Гълтача на огнени трески каза, че ги чули да говорят за теб — припомни й Люк. — Много ми се иска да зная какво точно са говорили.

От стълбището се чу пляскане на криле. Появи се един от комджайците. Той проговори…

— Благодаря ти, Летящ през шипове — каза майсторът джедай. — Ще отидеш ли да попиташ дали Спазващия думата си е чул нещо ново?

Комджаецът му отговори, разпери крила и изчезна надолу по стълбището.

— Изпратих няколко комджайци да патрулират из по-горните етажи на стълбището и да слушат какво става от другата страна на вратите — обясни Скайуокър. — Летящия през шипове ми каза, че за малко тази сутрин на горните етажи имало раздвижване, но сега всичко отново било спокойно.

— А! — възкликна Джейд и с повече сила, отколкото бе нужно, откъсна още едно парче от печената птица. Проклетите комджайци и проклетите им гласове…

— Нещо не е наред ли? — попита Люк.

Мара го погледна ядно.

— Знаеш ли, Скайуокър, наистина е трудно човек да има някакви собствени мисли, когато си наоколо!

Той я погледна невинно, но и с весели искрици в очите.

— Странно. Спомням си, че не толкова отдавна нямаше търпение да насочиш към мен част от мислите си.

— Тази сутрин гледаме с повече насмешка на миналите си грешки, така ли? — намръщи се Мара.

Той също стана сериозен.

— С повече насмешка не — каза джедаят. — Просто се уча как да ги признавам, как да се поуча от тях и след това да продължа напред. Имах доста време за размисъл през последните пет дни.

— Стигна ли до някакви изводи?

Той я погледна в очите.

— Знам защо не си се обърнала към Тъмната страна — отвърна Люк. — И защо все се стараеш да стигнеш границите на възможностите си в Силата.

Мара отхапа още един къс месо с престорена небрежност и облегна гръб на каменната стена отзад.

— Слушам.

— Същността на Тъмната страна е егоизмът — каза Люк. — Издигането на собствената личност и собствените желания над всичко останало.

— Това е ясно — кимна Мара.

— През цялото време, докато си служила на императора, никога не си се ръководела от егоистични мотиви — продължи Скайуокър. — Ти си служила — пък било то и на Палпатин и егоистичните му цели. А да служиш на другите, е същността на джедаите.

Мара се замисли.

— Не — поклати тя глава. — Не ми харесва. Службата на злото пак е зло. Това, което каза, означава, че ако правиш зло, то не е зло, ако мотивите ти са добри. Това е глупаво.