Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

За негова изненада обаче не беше. И нямаше нужда от дълбоко джедайско проницание, за да разбере защо. Преградата между него и Мара бе изчезнала. Странното бе, че изобщо не си бе давал сметка за нея. Общуването им… способността им да усещат чувствата и мислите си… бяха толкова ограничени, че той ги бе приел за предела. Но това бе грешка.

Усещането бе ведро и в същото време някак плашещо. От време на време му се бе случвало да има подобна връзка с други хора, но никога на такова равнище. Чувствата и мислите на Мара течаха през него. Интензивността им се определяше единствено от ограничението, което тя сама налагаше. Неговите чувства и мисли също течаха през нея. Между тях имаше нова връзка, задълбочаване на старите им отношения, за които майсторът джедай едва сега осъзнаваше колко много са му липсвали. Признание, извинение и прошка. Леля Беру обичаше да му напомня, че това са инструментите, които приятелите използват, за да съборят стените и да ги превърнат в мостове. Такъв ярък пример за тази проста истина в живота си бе имал много рядко, ако не и никога.

На преден план в съзнанието му стоеше грижата за физическото състояние на Мара. Затова настояваше групата им да почива често, което влудяваше Мара и още повече — комджайците. Но Люк настояваше и изкачването до следващата врата продължи почти час. Когато стигнаха най-сетне, Мара напълно бе възстановила формата си.

— Добре, ето какъв е планът — каза й Люк и се присегна със Силата. Доколкото можеше да съди, районът от другата страна на вратата бе чист. — Ще оставим Арту и комджайците тук, а ние ще направим едно малко разузнаване.

— Звучи добре — отвърна тя, извади бластера си и го провери. Люк се бореше с неохотата от повторното завръщане. — Дали да не им оставим един от предавателите си?

— Чудесно — съгласи се той, откачи уреда от колана си и го сложи в механичната ръка на Арту. — Не забравяй да го изключиш — предупреди той дроида.

Арту изпиука възмутено. Преводът се изписа на екрана на електронния бележник.

— Знам, знам — отвърна Скайуокър. — Шегувах се.

— Какво? — попита Мара.

— Каза, че изключването на предавателите в критични моменти е специалитет на Трипио — обясни Люк. — Имаме си такава шега. Готова ли си?

Усети как Мара се присегна за спокойствие към Силата.

— Готова съм — отговори тя. — Да тръгваме.

Тайната врата, също като предишната, се отвори леко.

Люк мина пръв и после двамата я затвориха плътно след себе си.

— Това — прошепна Мара в ухото му — е като крепостта на Хиджарна.

Люк кимна и се огледа. Намираха се в просторна зала. Стените, които свързваха пода с относително ниския таван, бяха построени сякаш без никакъв план или симетрия. Блестящото покритие на стените, сложната схема на плочките на пода и стенните свещници на по-долния етаж тук липсваха. Вместо тях имаше обикновен гладък черен камък. Въпреки това залата изглеждаше някак особено просторна.

— Май нашите приятели от долния етаж не използват това място — каза Скайуокър. — Защо ли?

Мара направи няколко крачки към една от стените и посочи зад ъгъла й.

— Там е отговорът… — каза тя. — Да видим.

Мара изчезна зад стената. Майсторът джедай я последва и едва сега усети свежия полъх, който идваше от там. Зад стената другият край на залата от черен камък бе отворен към небето.

— Обзалагам се, че това е вторично поражение от битката, която е отнесла кулата — каза Мара, която вече бе отишла до срутената стена.

— Внимавай — предупреди я Люк и забърза да я настигне.

— Да, да — отвърна Джейд, стигна до руините и внимателно погледна надолу. — Права съм — каза тя и посочи. — Ето я. Останките от нея.

Люк стигна до ръба и наведе очи. Пред него се разкри обширен кръгъл покрив, който се спускаше надолу под доста остър ъгъл. Основите на срутената кула лежаха вляво, на осемдесетина метра пред тях. Разстоянието и мъждивата слънчева светлина затрудняваха преценката, но на Люк му се струваше, че краищата на порутената кула са леко разтопени.

— И твърдиш, че този камък поглъща турболазерните изстрели? — попита той.

— Като гъба — мрачно потвърди Мара. — Които и да са били строителите, явно са имали много силен враг.

— Да се надяваме, че той се е задоволил с разрушаването на тази кула и си е отишъл — каза джедаят и набързо, но внимателно огледа останалата част от наклонения покрив.

Симетрично разположена, в дясната му част се намираше друга кула. За разлика от първата тя не бе повредена и извисяваше деветдесетметровата си снага към небето, увенчана с кръг настръхнали издатини, несъмнено някакво защитно съоръжение. В другия край на покрива, на около двеста метра от тях, Люк видя две кулички, вероятно караулки. Нататък през неравното планинско било забеляза тясна гладка ивица, която можеше да бъде единствено път. В средата на крепостта се намираше трийсетметрова постройка, чийто покрив завършваше със стряха. Тя приличаше на клин със заоблени ръбове, посаден от строителите в последния миг.