Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Люк преглътна и откъсна очи от холограмата, за да огледа по-добре оборудването. Да, конзолите наистина бяха имперско производство, снети от звездни разрушители и други големи кораби. Креслата пред тях също бяха свалени направо от траповете на звездните разрушители. А креслото на наблюдаващия и заобикалящите го екрани принадлежаха на имперски флотски адмирал. Като онези, които използваше върховният адмирал Траун. Люк усети раздвижването на въздуха, когато Мара се приближи към него.

— Мисля, че намерихме търсената връзка с Империята — каза той. — Може би дори Палпатин е имал пръст тук.

Косата й докосна рамото му, когато Мара поклати глава.

— Изпускаш най-важното, Люк — тихо отвърна тя. — Погледни холограмата. Добре я погледни.

Люк се взря в холографичната спирала на галактиката. За какво говореше Мара? И изведнъж дъхът му секна. Не… привиждаше му се. И все пак не му се привиждаше. В края на познатата галактика, където на холограмата на Палпатин имаше само бели звезди, означаващи Непознатите райони, тук имаше една напълно нова област. Голям нов район.

— Странно, нали — каза Мара. Ужасът още бушуваше в нея. — Той беше изгонен от имперския двор. Изхвърлен безцеремонно.

— Кой? — попита Люк.

— Върховният адмирал Траун — отвърна тя. — Бил заел неподходяща страна в една от непрестанните политически битки, които се водеха, и загубил. Всички други били понижени в чин, арестувани или преназначени в полуизолационните зали за мъчения, каквато представляваха гарнизоните по Външния ръб. Но дори Външният ръб бе твърде добро място за неблагодарния чуждоземец Траун, допуснат в имперското общество и отплатил се с плесница. Не, за него трябваше да измислят нещо много специално.

— И това нещо е било изгнание в Непознатите райони?

Мара кимна.

— Ако Външният ръб бе зала за мъчения, Непознатите райони бяха яма, гъмжаща от ранкори — каза тя. — Затова с доста уговаряне накараха Палпатин да го качи на борда на един звезден разрушител и да го изпрати на еднопосочно пътуване отвъд Външния ръб — изсмя се Мара. — И за да сложат сол в раната, нарекоха това пътуване „картографска експедиция“. Само си представи. Един от най-добрите стратези, които Империята е имала, да бъде сведен до картограф!? Да съсипят живота и репутацията му с един удар. Обзалагам се, че са хихикали години наред.

Скайуокър поклати глава.

— Май не разбрах шегата.

— Както и те — отвърна Мара. Мрачното й настроение стана още по-лошо. — Шегата е там, че, изглежда, на никого не му е минало през ума, че Палпатин винаги беше една крачка пред всичко, което ставаше в двора. И ако той беше една крачка напред, стратег като Траун бе най-малко две.

Устата на джедая пресъхна.

— Искаш да кажеш, че Траун и Палпатин са планирали всичко от самото начало?

— Разбира се, че са го планирали — Мара махна към холограмата. — Погледни само! Виж територията, която е открил. Не би могъл да го направи сам, с един звезден разрушител. Сигурно през цялото време Палпатин му е изпращал хора и кораби.

— Но всичко това не може да бъде имперска територия — каза Люк. — Искам да кажа…

— Защо? — възрази Мара. — О, съгласна съм. Там едва ли има повече от десетина колонии. Но можеш да се обзаложиш, че из цялата територия има имперски гарнизони плюс разузнавателни центрове, ретранслационни постове и вероятно няколко корабостроителници. И ако добре съм опознала Траун, вероятно е изградена цяла мрежа от съюзници на Империята.

— Но ако това е имперска територия, защо Империята не се възползва от нея? — попита Люк. — Виждал съм данните, Мара… от там не идва практически нищо.

— Не е ли очевидно? — тихо попита тя. — Не я използват, защото не знаят, че съществува.

Дълго време никой от двамата не проговори. Люк гледаше холограмата, заслушан в тихото далечно бръмчене на спираловидния ескалатор. Територията, която нежно бляскащите светлинки очертаваха, бе равностойна на двеста и петдесет сектора — почти трийсет пъти повече от настоящата площ на Империята. А дали имаше на нея трийсет пъти повече бойни кораби, войници и корабостроителници от тези, с които разполагаше Империята в момента? Нищо чудно! Ако всичко това попаднеше в ръцете на Бастион…

— Трябва да научим повече — каза Люк и тръгна към конзолите. — Да видим дали има компютърен вход, в който Арту може да се включи.

— Много е рисковано — предупреди Мара. — Това е команден център, а командните центрове винаги имат алармени системи срещу нежелан пробив.