Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Сивокосият мъж продължаваше да я гледа замислен. С болезнено усилие Мара отхвърли страха и болката от съзнанието си. Ако Люк бе само в безсъзнание, надежда имаше. Ако бе загинал, най-вероятно съвсем скоро и с нея щеше да се случи същото. И в двата случая моментът не бе подходящ да позволява на чувствата да замъглят разсъдъка й. Тя измина останалото разстояние до стола и се отпусна.

— Не се притеснявайте — успокои я адмиралът. — Не възнамеряваме да ви навредим.

— Разбира се — отвърна Джейд и долови горчивината в гласа си. — Също както нямахте миналия път, когато влязох в крепостта ви ли?

— Както вече отбелязах, това бе злощастен инцидент, за който съжаляваме — повтори той. — Стреляха по паразитите, които летяха около вас… Имаме си проблеми с тях. Влизат тук… Приемете най-искрените ми извинения.

— Извинението ви наистина ме успокоява — промълви Мара. — А сега какво ще правим?

Адмиралът сякаш се изненада.

— Ще говорим. Защо, мислите, ви дадохме местоположението си? Искахме да дойдете при нас.

— О! — възкликна Мара. Значи предположението й се бе оказало правилно. Корабите нарочно бяха позволили да проследят курсовете им.

Освен ако, разбира се, адмиралът не се опитваше да прикрие грешките на пилотите си.

— Можехте просто да ми изпратите покана — каза тя и леко сбърчи чело, когато се присегна със Силата към него. Странно. Дори не можа да го докосне. Нито него, нито чуждоземците, застанали от двете му страни. — Или това щеше да бъде твърде лесно?

— Съмнявам се, че щяхте да отговорите на открита покана — усмихна се адмиралът. — По-усложненият вариант ми се стори по-добър. Извинявам се, че не изпратих ескорт, който да ви посрещне. Между другото… приземяването ви малко ни изненада.

— Както и идването ви в крепостта предния път — намеси се чуждоземецът вдясно от адмирала. Гласът му бе плавен и обработен, а блестящите му червени очи не изпускаха Мара.

— Ако знаехме, че идвате, хората ни щяха да са много по-внимателни. Мога ли да попитам как успяхте да проникнете в крепостта, без да ви забележим?

— Превърнахме се в паразити и долетяхме. Как иначе! — отвърна тя. — Доста по-бързо, отколкото ако бяхме тръгнали пеша.

— Разбира се — каза адмиралът с усмивка. — А може би сте разбили някоя стена и сте се вмъкнали през дупката?

Джейд поклати глава.

— Съжалявам. Професионална тайна.

— А! — възкликна адмиралът с усмивка. — Няма значение Просто любопитствах. По-важното е, че сте тук, Мара.

Между другото мога ли да ви наричам Мара? Или предпочитате капитан Джейд или някое друго обръщение?

— Наричайте ме, както желаете. А аз как да се обръщам към вас? Или тук никой няма име.

— Всички мислещи същества имат имена, Мара — каза мъжът. — Аз съм адмирал Вос Парк. За мен е удоволствие най-сетне да се запозная с вас.

— За мен също — отвърна Мара.

Тя леко трепна от изненада. Вос Парк бе капитанът на звездния разрушител „Победа“, който бе намерил Траун в някакъв изоставен свят и го бе върнал в имперския двор. Пак той го бе последвал в срама на предполагаемото му изгнание извън Империята. Но мъжът срещу нея…

— Предполагам, че съм доста по-възрастен, отколкото сте си представяли — откровено каза Парк. — Ако изобщо сте си представяли нещо. Може би се надценявам, допускайки, че Ръката на императора ще си спомня за името, да не говорим за лицето ми.

— Помня и двете — отвърна Мара. — Вас всяка фракция в двора ви използваше като пример, какво не бива да се прави в една политическа борба — тя хвърли поглед към чуждоземните. — Но това бяха същите хора, които смятаха, че Палпатин е изпратил Траун тук за наказание. Какво знаеха те?

— А вие смятате, че задачата на Миттраунуруодо е била друга? — попита чуждоземецът вдясно от Парк.

— Знам, че е била друга — каза Мара и го изгледа от глава до пети. — Кажете ми, адмирале, цялата раса ли говори като Траун? Или това е специално обучение, на което подлагате служещите си, за да бъдат на висота, ако ги поканят на празничен коктейл?

Чуждоземецът присви очи…

— Успокойте се, Стент — сухо каза Парк и вдигна ръка. — Едно от най-изкусните оръжия на Мара Джейд винаги е бил талантът й да дразни хората. Раздразнените хора не мислят ясно.

— А може би просто не ви харесвам особено — каза Мара и сама усети леко раздразнение от бързото и небрежно прозрение на Парк. Обикновено противниците й не успяваха да схванат толкова бързо. Немалко изобщо не схващаха. — Но стига сме говорили за мен. Да чуем за вашия пробив в Непознатите райони. Отказахте се от много, от Корускант, от статута си в имперската флота и помощта й… — тя нарочно погледна към Стент. — От цивилизацията.