Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Чуждоземецът отново присви очи, а Парк се усмихна.

— Срещали сте се с Траун — каза той и гласът му омекна до благоговение. — Всеки истински воин би дал мило и драго за възможността да служи под командването му.

— Освен собствения му народ, доколкото разбирам — каза Джейд. — Или не съм наясно с истината за озоваването му на Корускант?

— Вероятно сте наясно — сви рамене Парк. — Но подобно на всичко, което хората си мислят, че знаят за Траун, и тази история е непълна.

— Непълна? — въпросително повтори Мара, облегна се в стола и кръстоса крака. Поза, която би трябвало с очевидната си безпомощност да успокои подозрителните. Със същото движение Мара леко разклати стола, опитвайки се да прецени тежестта му. Много тежък беше за жалост, негоден като оръжие. — Не бързам за никъде. Защо не започнете отначало?

Стент сложи ръка върху рамото на Парк.

— Адмирале, не съм сигурен…

— Спокойно, Стент — каза Парк, без да откъсва очи от Мара. — Едва ли би ни помогнала, ако не знае всички факти, нали?

— Да ви помогна? — събра вежди Мара.

— Всичко започна преди половин век — пренебрегна адмиралът въпроса й. — Точно преди началото на „Изходящ полет“ и Войните на клонингите. Много преди да се родите, разбира се… не знам дали изобщо сте чували за него.

— Чувала съм за „Изходящ полет“ — отвърна тя. — Група майстори джедаи и други решили да отидат до друга галактика и да видят какво има там.

— Да, целта им наистина е била друга галактика — кимна Парк. — Но преди да започне експедицията, било решено да изпратят тях и кораба им на… как да кажа… импровизирано пътуване: голяма обиколка из Непознатите райони на собствената ни галактика — той махна с ръка към Стент и останалите стражи. — По път, пресичащ контролираните от чисите територии.

„Чиси. Значи така се наричаха.“ Мара напрегна паметта си да си спомни нещо, което императорът може би бе казал някога. Нищо не можа да си припомни.

— Но точно този ден на чисите не им било до гости ли?

— Всъщност управляващите родове на чисите нямали възможност да вземат решение — отвърна Парк. — Палпатин вече бил решил, че джедаите са голяма заплаха за Старата република, и изпратил нападателна част, която трябвало без много шум да се погрижи за „Изходящ полет“, когато се появи в този район.

— И те били заети с устройването на засадата, когато Траун ги видял?

Адмиралът поклати глава.

— За да схванете, трябва напълно да сте наясно с положението, Мара. От едната страна били подбрани части от тайната армия на Палпатин, снабдени с петнайсет първокласни бойни кораба, а от другата — командир Миттраунуруодо начело на чиската разширена отбрана с десетина малки и незначителни патрулни кораба.

— Вече съм наясно — отвърна Мара. — Какво поражение им е нанесъл Траун?

— Пълно — каза Парк. По лицето му пробяга едва доловима усмивка. — Май само един от корабите на Палпатин бил в състояние да лети, и то защото Траун искал някой от нашествениците да разкаже за случилото се. За нещастие на този пощаден кораб и може би впоследствие за нещастие на цялата галактика сред оцелелите бил и водачът на оперативната част, един от съветниците на Палпатин. Мъж на име Кинман Дориана.

Мара преглътна. Помнеше това име. Беше един от най-приближените хора на Палпатин. Смяташе се, че е един от главните архитекти на пътя му до властта.

— Чувала съм за него — каза тя.

— Предполагах — кимна адмиралът. — Таен съветник… Малцина са чували името му, а още по-малко са били осведомени за истинското му положение и власт. Но сред тези хора се носеше мълвата, че смъртта му е оставила празнина, която Палпатин опитал да запълни с други трима: Дарт Вейдър, върховния адмирал Траун… — Парк отново се усмихна — И с вас.

— Много мило от ваша страна — с равен глас отвърна Джейд, без да усети ни най-малка гордост. Значи бе имала в очите на Палпатин повече положение и тежест, отколкото бе предполагала. Но това нямаше значение. Тази част от живота й бе умряла неоплакана преди много време. — И сте много добре осведомен.

— Това бе личната база на Траун — продължи адмиралът и махна с ръка. — А информацията, както навярно знаете, бе една от маниите му. Базите данни долу, във вътрешността на крепостта, са най-обширните в галактиката.

— Убедена съм в това — каза Мара. — Много жалко, че всичките му познания не можаха да го предпазят от гибел.

Надяваше се да предизвика някаква реакция. За нейна изненада никой дори не трепна. Всъщност Парк се усмихна.