Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Да не изпреварваме събитията, Мара — каза той. — Докъде бяхме стигнали?

— До Дориана и „Изходящ полет“ — отвърна тя.

— Благодаря — каза адмиралът. — Дориана обяснил положението на Траун и го убедил, че „Изходящ полет“ трябва да бъде унищожен. Две седмици по-късно, когато корабът навлязъл в чиското космическо пространство, Траун го очаквал.

— Сбогом, „Изходящ полет“! — каза Джейд.

— Да — съгласи се Парк. — Но това е бил не само краят на „Изходящ полет“, но и началото на неприятностите за Траун. Чиската военна философия не признава правото на изпреварващ удар. Това, което направил Траун, в очите на народа му било равносилно на убийство.

Мара тихо изсумтя.

— Не се обиждайте, адмирале, но как може избиването на шепа майстори джедаи, тръгнали да си вършат работата, да се приеме другояче освен като убийство?

Парк я погледна озадачено.

— Ще разберете, Мара — каза той. Гласът му потрепера. — С времето ще разберете.

Джейд се намръщи. Или адмиралът бе прекрасен актьор, или в цялата работа се криеше нещо, което го плашеше до смърт. Тя отново се присегна към него със Силата и отново не можа дори до го докосне. С явно усилие Парк събра сили.

— Отново изпреварвам събитията. Както казах, действията на Траун не били добре приети от управляващите чиски родове. Успял да ги убеди в правотата си и да запази поста си, но от този момент нататък го наблюдавали много внимателно. Веднъж при стълкновение с чиски врагове отишъл малко по-далеч. Предявили му обвинения, разжалвали го и го изпратили на ненаселен свят в покрайнините на имперското космическо пространство в изгнание.

— И кой друг би го намерил там, ако не звездният разрушител „Победа“ — каза Мара. — Командван от човек, който с охота би поел риска да го отведе на Корускант — тя повдигна вежди. — Само че не това бил рискът, за който всички си мислели, нали?

Адмиралът се усмихна.

— Съвсем друг беше — призна той. — Всъщност по-късно научих, че през годините Палпатин е правил най-малко два неуспешни опита да се свърже с чисите и да предложи на Траун пост в бъдещата си Империя. Беше много доволен от подаръка ми, но заради политическата обстановка в двора трябваше да прикрива доволството си.

— А Траун преминал военно обучение и се издигнал до най-високия пост, който Палпатин можел да му предложи — довърши Мара. — И после? Уредил да бъде върнат тук, за да си го върне на управляващите чиски родове ли?

Парк я погледна слисан.

— Разбира се, че не. Чисите са неговият народ, Мара… той нямаше никакво желание да им вреди. Всъщност тъкмо обратното. Дойде тук, за да ги защити.

— От какво?

Стент изсумтя.

— От какво ли!… — дрезгаво отсече той. — Да не си мислите, че галактиката е безопасна, само защото можете да се мотаете нехайно из спокойните светове, охранявани от бойните ви кораби? От другата страна има стотици гибелни опасности, които биха смразили кръвта в жилите ви, ако знаехте за тях! Управляващите родове не могат да ги спрат, нито някоя друга сила в региона. Защитата на нашия народ зависи от нас.

— А кои сте вие?

Стент се изпъна.

— Ние сме Несъкрушим братски обединен фронт на Миттраунуруодо — каза той, преливащ от гордост. — Живеем само за да му служим. И чрез него да служим на чиския народ.

— Независимо дали искат помощта ви или не — добави Джейд, забелязвайки сегашното време в думите на чуждоземеца. И повторното изказване на предположението или вярата, че Траун не е мъртъв. — Те изобщо знаят ли, че сте тук?

— Знаят, че силите на Империята са в космоса — отвърна Парк. — И докато управляващите родове се преструват, че не знаят, обикновеният чис е наясно, че Стент и неговата част работят с нас. В базите ни непрекъснато постъпват млади чиси, за да попълнят наборите.

Мара стисна устни. Значи наистина имаха бази.

— Палпатин едва ли би се зарадвал с имперските му сили да се смесват чуждоземци — посочи тя. — Съмнявам се, че и сегашният режим на Бастион одобрява това.

Лицето на Парк стана сериозно.

— Да — каза той. — Така стигаме до настоящия проблем. Преди много години Траун ни каза, че ако чуем за смъртта му, да продължаваме работата си в Непознатите райони и да чакаме завръщането му след десет години.

Мара премига недоверчиво. Очевидно бяха изостанали с новините.

— Дълъг период — каза тя, като се опита гласът й да не звучи саркастично. — Той е прободен в гърдите. Острието на ножа минало през облегалката на командното му кресло. Повечето хора трудно биха се възстановили след такава травма.