Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Траун не е повечето хора — напомни й Стент.

— Не беше повечето хора — поправи го Мара. — Не „не е“, а „не беше“. Той умря при Билбринджи.

— Наистина ли? — попита Парк. — Вие видяхте ли тялото? Чули ли сте нещо, което да е дошло не от информационните източници на Империята?

Джейд отвори уста… и замълча. Адмиралът се наведе към нея. В очите му блестеше очакване.

— Това реторичен въпрос ли беше? — попита тя. — Или очаквате да ви дам истински отговор?

Той се усмихна и отново се облегна в стола си.

— Нали ви казах, бързо реагира — погледна той към Стент. — Надявахме се, че можете да ни дадете истински отговор. Все пак сте имали пълен достъп до информационната мрежа на Талон Карде. Ако някой знае истината, това сте вие.

Внезапно Мара разбра за какво всъщност ставаше дума.

— Вие не сте търсили връзка с Империята, когато прелетяхте покрай базата на пиратите Каврилу и звездния разрушител на Терик, нали? Търсили сте мен?

— Много добре — кимна адмиралът. — Всъщност, когато ви забеляза до звездния разрушител, Дрил реши, че може би двамата с Траун сте постигнали споразумение. Това е било причината да излъчи съобщение с молба към Траун да се обади.

Мара поклати глава.

— Вижте, знам, че сте били тук дълго време, и разбирам, че сигурно не ви е било леко, но е време да приемете фактите, каквито са. Дали ви харесва или не, Траун не е жив.

— Наистина ли? — отново попита Парк. — Тогава защо Холонет гъмжи от съобщения, че се е върнал и прави нови съюзи?

— И че много планетарни и секторни предводители са го видели — добави Стент. — Включително диамалският сенатор в Корускант и бивш генерал Ландо Калрзиан.

Мара го погледна невярващо.

— Ландо? Не! — каза тя. — Грешите. Блъфирате!

— Уверявам ви… — адмиралът не довърши.

Той отмести очи някъде зад нея. Лекото раздвижване на въздуха й подсказа, че вратата зад гърба й се е отворила. Мара се обърна и видя в стаята да влиза, леко накуцвайки, младолик мъж на средна възраст, който тръгна покрай лявата стена на дългата стая към мястото й. Въпреки възрастта си носеше униформата на имперски пилот изтребител. Прошарената му козя брадичка и също така посребрената му тъмна коса открояваха черна превръзка през дясното око.

— Да, генерале — обърна се Парк към него.

— Съобщение от Сорн, адмирале — каза мъжът. Единственото му око се прикова в Мара, докато я отминаваше. — Прелитането му покрай Бастион е неубедително. Много слухове и предположения, но никакво твърдо доказателство — той спря. — Но според слуховете в момента Траун е там.

— Един момент — намеси се Мара. — Вие знаете къде е Бастион?

— О, да — отвърна Парк. — Траун бе предвидил, че столицата ще се мести периодично, и искаше да знаем къде е във всеки момент. Затова направи специално търсещо устройство и го инсталира във фиктивен файл в библиотеката на Централните имперски архиви, като смяташе, че щом столицата се премести, библиотеката скоро ще я последва.

— Чиско устройство — добави Стент с явна гордост. — Напълно неактивно, освен когато е в хиперпространството. А това е момент, в който никой няма да се сети да прави проверки за такива неща. С голям интерес следихме движенията на Бастион от система на система.

— Да — адмиралът отново погледна пилота. — Сорн прибира ли се?

— Ще бъде тук след около три часа — мъжът кимна към Мара. — Даде ли ви нещо полезно?

— Не особено — отвърна Парк и погледна към Мара, махвайки към новодошлия. — О, забравям възпитанието си. Мара Джейд, това е генерал барон… — той направи драматична пауза — Сонтир Фел.

Лицето на Мара остана безизразно. Барон Сонтир Фел, легендарният пилот изтребител, обърнал гръб на Империята, за да стане член на Червената ескадрила. Изчезнал преди години, след като попаднал в капан, поставен от шефа на имперското разузнаване Исард. Оттогава нищо не се бе чуло за него. Общото мнение бе, че Исард го е екзекутирал за предателство по бързата процедура. А ето че очевидно летеше с имперските сили. И бе станал генерал.

— Генерал Фел — сведе глава в поздрав Мара. — Да разбирам ли от тона на адмирала, че съм арестувана?

Предполагаше, че младият Фел мигновено ще се засегне от думите й, но мъжът пред нея само й се усмихна.

— Няма време да си играем на гордост, Джейд — дрезгаво каза той. — Щом се присъедините към нас, ще разберете.

— Сигурна съм — отвърна тя, скръсти ръце на гърдите си, стисна здраво юмруци и се присегна с всички сили. Силата потече през нея. Но незнайно защо не можа да докосне никого от присъстващите, нито чие, нито човек. Усещането напомняше потискащия Силата ефект, който причиняваха онези седящи миркриски същества, йосаламирите. Но не можеше да са те, защото Мара идеално чувстваше Силата. Освен това в стаята нямаше никакви йосаламири.