Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Там няма да злоупотребят с тях — сурово отвърна Парк. — Ние ще се погрижим за това. Задачата, която стои пред нас, е далеч по-сериозна, за да губим време с такива жалки неща, като политически амбиции и лични облаги.

— Ако мислите така, сте изостанали от времето — остро отвърна Мара. — Спомнете си двора на Палпатин и в какво превърна онези хора вкусът на властта. Личните облаги са единственото, за което много от тях мислят.

— Трябва да поемем този риск — твърдо каза адмиралът. — Ще бъдем внимателни, разбира се… ще говорим със Сорн, след като се върне, и ще пресеем информацията, която е събрал при полета си през системата на Бастион. И освен ако слуховете за завръщането на върховния адмирал не бъдат със сигурност отхвърлени от нещо, трябва да направим тази връзка.

— Не мога да ви позволя да го направите — заяви Мара.

— Не можете да ни позволите ли? — учтиво попита Фел.

— Да — отговори Мара. — Не мога. Ако предоставите всичко това на Бастион, първото, което ще направят, е да го обърнат срещу Корускант.

— Не се притеснявайте — успокои я Парк. — Няма да им дадем нищо, докато не се убедим със сигурност, че Траун е на тяхна страна.

— От друга страна, няма да сбъркаме, ако започнем да се притесняваме за нея, адмирале — каза баронът и изгледа замислен Мара.

— Сигурно сте прав — с неохота се съгласи Парк и се наведе, за да стане от стола си. Един от чисите се приближи до него и му предложи ръка. — Страхувам се, Мара, че вие и Скайуокър ще трябва да ни погостувате известно време.

— А ако Траун се върне и въпреки това не пожелая да се присъединя към вас? — попита тя. — Тогава какво ще стане?

Адмиралът стисна устни за миг.

— Сигурен съм, че няма да се стигне дотам — отвърна той. Но очите му не избягнаха нейните, докато изричаше тези думи. — До няколко дни всичко ще се изясни. А в най-лошия случай няма да отнеме повече от месец.

Джейд изсумтя.

— Не говорите сериозно. Наистина ли мислите, че няколко йосаламира ще удържат мен и Скайуокър толкова дълго?

— Права е, адмирале — съгласи се Фел. — Йосаламирите няма да са достатъчни, за да ги удържат мирни.

Парк замислено се вгледа в лицето на Мара.

— Какво предлагате?

Баронът махна към един от чисите.

— Брош, подгответе второ ниво.

— Един момент — бързо каза Мара и скочи на крака. Чисът вече бе извадил оръжието си. За миг я завладя вихрушка от чувства… „Стой! — настоятелно изскочи в съзнанието й… — Един момент! Аз съм невъоръжен арестант!“

Другите чиси също извадиха оръжията си.

— Знам — отвърна Фел. В гласа му се долавяше искрено съжаление. — И дълбоко съжалявам, че трябва да го направя. Но имам известен опит с джедаите и единственият начин, за който се сещам да ви задържа мирни за няколко дни, е да ви принудя да изпаднете в лечебен транс — той погледна към Брош…

— Момент! — отново извика Мара. „Стой, стой, стой!“ — Казахте, че искате да направите сделка с мен, нали? Е, със сигурност мога да ви уверя, че прострелването ми не е добро начало на преговорите за вас. Така окончателно ще ме откажете да работя за вас…

— Няма да се откажете — мрачно я увери пилотът. — След като научите за пълния размер на опасностите, надвиснали над нас.

— Това може и да ме убеди, а може и да не ме убеди — възрази Мара. — И не забравяйте за Карде. Ако наистина искате информация, ще трябва да се разберете с него. А Карде никак не се отнася добре с онези, които са превърнали хората му в мишена. Виждала съм го да унищожава цели организации за такива неща. Имаше една хътянска групировка…

— Да, сигурен съм — прекъсна я Парк и се свъси. — Мара, преигравате. Изгарянията са наистина лоши, но това едва ли е проблем за някого, който владее джедайските техники за потискане на болка и лечение. А и генерал Фел е прав: трябва да ви удържим мирна за известно време.

— Разбрах — отвърна тя. — Блестяща идея, няма що! Има само един малък проблем. Не умея да потискам болката и да изпадам в лечебен транс.

— Хайде, хайде! — каза адмиралът и посочи черната дупка в костюма й. — Рамото ви говори за обратното.

— Скайуокър ме постави в транс — бързо каза Мара и съзнателно отпусна мускулите си в очакване. — А сега го няма. Мога да умра от шока или от загубата на кръв…

— Няма да умрете — увери я Фел. — Познавам мощта и възможностите на чиските оръжия. Приемете го като допълнителен стимул за Скайуокър да се предаде.

Той улови погледа на Брош и кимна. Чисът кимна в отговор и вдигна оръжието… От дулото му излетя блестящ зелен заряд.