Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Без предупреждение по средата на поредната крачка връзката със съзнанието й внезапно прекъсна. „Мара! — отчаяно я повика Люк и се присегна със Силата. — Мара!“ Отговор нямаше. По някакъв начин бяха преминали през усещането й за опасност и бойните й умения и бяха извършили бърза, внезапна и неусетна атака. И тя беше в безсъзнание. Или мъртва.

— Не — прошепна на глас Скайуокър. Сърцето му биеше лудо. Отново някой, който не му беше безразличен… — Не — отново процеди той през зъби. Болката му прерасна в тъмен гибелен гняв. Безогледно ще раздават смърт, така ли? Щом искаха смърт, той щеше да им покаже как изглежда тя. Люк мислено се видя как слиза по спираловидния ескалатор и запраща чуждоземците през перилата като парцалени кукли. Представи си как телата им се разбиват в твърдия черен камък и рухват безжизнени на пода, как лазерният му меч преминава през редиците им и безпощадно съсича оръжия и тела, сеейки смърт след себе си… Лазерният му меч.

Той сведе очи към оръжието в ръката си. Това не беше мечът, който лично бе направил в тягостната жега на татуинската пустиня, а мечът, който баща му бе изработил много години преди това. Оръжието, което даде на Мара…

Майсторът джедай си пое дълбоко дъх и го изпусна заедно с омразата и гнева. Студена вълна премина през него, когато си даде сметка за онова, което едва не извърши. Отново бе спрял на крачка от Тъмната страна. Почти се бе отдал на омразата, жаждата за отмъщение и завладяващото желание да употреби мощта си за егоистични цели. „Ако цениш това, за което се борят…“, отекнаха думите на учителя Йода в главата му.

— Добре — едва чуто промълви Люк.

Нямаше да отмъсти за случилото се с Мара или поне не заради самото отмъщение. Но щеше да разбере какво е станало с нея. С усилие прогони последните чувства, които затъмняваха мислите му. След това се присегна със Силата и се съсредоточи върху мястото, където бе изчезнало присъствието на Джейд. Трябваше поне да усети тялото й, ако не беше отнесено… Нямаше нищо. Нито Мара, нито хората или чуждоземците, към които се приближаваше, преди да изчезне. Всъщност в границите на определен район Люк не усещаше нищо. Сякаш по някакъв начин достъпът му до Силата бе блокиран…

Изведнъж въздъхна. Обзеха го едновременно облекчение и разочарование. Разбира се… между него и Мара непознатите чуждоземци бяха поставили йосаламири. Макар че в мига, когато се бе изгубила връзката му с Мара, между тях имаше четири етажа, Люк трябваше веднага да разбере какво бе станало. Отново се наложи да учи урока на Йода: никога да не действа във властта на силни чувства. Нямаше време за самообвинения. Под влиянието на йосаламирите увеличаващите се умения на Мара в Силата бяха безполезни. Измъкването й зависеше от него. Люк извади предавателя си и го включи.

— Арту — тихо повика той дроида. — Трябва да дойдеш тук… тръгни по спираловидния ескалатор, който не се движи. Намира се зад стената, вдясно от тайния изход. Слез четири етажа надолу. Режещ камъни, някой да остане да затвори вратата. Останалите елате с Арту. Разбрахте ли?

Малкият дроид изпиука, а комджаецът изцвърча утвърдително. Люк върна предавателя в джобчето в колана си и бавно тръгна към един от по-отдалечените ъгли на етажа, присягайки се със Силата под себе си. Усети на долния етаж присъствието на същества, но нито едно от тях не се намираше под него. Люк още нямаше ясна представа за съществата от неизвестната раса и усещането за местонахождението им можеше да бъде подвеждащо. Но трябваше да рискува. Джедаят активира лазерния меч на Мара. Усещането на оръжието в ръката му възкреси стари спомени. Люк го стисна с две ръце и заби синьо-белия лъч в пода.

Опасяваше се, че подобно на кортосната руда в пещерата и черният камък можеше да окаже съпротива на лазерния лъч. Усещането бе като да повлачиш клон срещу течението на бърза река, но лъчът мина през камъка без проблем. Движейки се в кръг, като държеше лъча под наклон, за да не падне отрязъкът на долния етаж, Люк изряза отвор, малко по-широк от диаметъра на Арту. След като приключи, още веднъж провери дали долу няма някой. След това се присегна със Силата и вдигна отрязаното парче черен камък. Беше много по-тежко, отколкото очакваше. Отмести го настрани, след това легна на пода и внимателно надзърна към долния етаж.

Отдолу наистина нямаше никой. Люк се хвана за ръба и увисна с цялата си дължина през отвора. След това се присегна към Силата, за да подсили мускулите си, и се пусна.