Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Въздействието на йосамалира го лишаваше от джедайските му сетива и единственото предупреждение, което получи, бе внезапното изпиукване на дроида. Люк вдигна поглед, пусна рамката и отскочи назад инстинктивно, протягайки ръка към лазерния меч на пода. В този момент един от синьокожите чуждоземци, с привързана на гърба хранителна рамка, зае стрелкова позиция до отворената врата и насочи оръжието си към него. Джедаят отстъпи още една крачка и в мига, когато излезе от обхвата на йосаламирите, Силата потече през него. Той усети как погъделичка ръката му, когато повторно повика лазерния меч към себе си, чудейки се защо още не е в дланта му… И разбра, макар и със закъснение. Той бе извън обсега на йосаламирите, но не и мечът. Оръжието на чуждоземеца го държеше под прицел.

— Не мърдай! — нареди той на стария основен език.

Тонът му ясно показа, че не се шегува. Арту внимателно тръгна напред. Блестящите червени очи предупредително се спряха на дроида… В този момент с полупредизвикателен полуужасен писък Дете на ветровете се спусна от тавана и заби нокти в ръката, с която чуждоземецът държеше оръжието.

Чу се изстрел, предизвикан от неволното трепване на пръста, и блестящата синя светкавица мина покрай Люк, за да улучи една от хранителните рамки. Люк се хвърли в противоположната посока към прикритието, което предлагаха щайгите, и откачи собствения си лазерен меч от колана. Ускорението го удари в друга рамка, която падна с трясък на пода. За един кратък миг, докато се отблъскваше от стената, майсторът джедай отново усети присъствието на Мара.

Връзката не продължи дълго, може би половин секунда, преди той отново да попадне в обхвата на двата йосаламира, които лично бе преместил до щайгите. Но това бе достатъчно. Успя да разбере, че тя е добре, усети собственото й облекчение, че и той е добре, и долови присъствието на хора и чуждоземци, подредени покрай стената пред нея. Преди връзката да прекъсне, имаше време само за една-единствена емоционална заповед: „Стой!“ Люк заби пети в пода, активира лазерния си меч и се втурна покрай хранителните рамки. За миг си помисли, че смелата постъпка на Дете на ветровете ще му струва живота. Вместо да се опита да отхвърли крилатия нападател от дясната си ръка, чуждоземецът просто го удари с лявата в гърлото. След това прехвърли пистолета си в лявата ръка. Той понечи да убие досадника, впил острите си нокти в кожата му, но когато зърна втурналия се към него с лазерен меч в ръка джедай, се прицели в по-опасния нападател и стреля.

Ала Люк подмина последния йосаламир и възстанови връзката си със Силата. След това се хвърли напред, парирайки с отработена лекота всички изстрели на чуждоземеца. Без да спира да стреля, противникът му отстъпи надясно и мина зад Арту. Люк се чудеше дали чуждоземецът не смяташе да използва малкия дроид като прикритие. Ако имаше такива намерения, не успя обаче да ги осъществи. От корпуса на Арту излезе електрическа дъга… Разтьрсен и с подсечени от шока крака, чуждоземецът загуби равновесие и тежко падна на една страна заедно с Дете на ветровете. Люк настъпи пистолета на противника си, усещайки как слепотата отново го връхлита, когато навлезе в обсега на йосаламирите. Блестящите червени очи на чуждоземеца го гледаха с неразгадаем израз. Люк вдигна лазерния меч над главата си…

По средата на движението джедаят деактивира меча и вместо да обезглави чуждоземеца, просто стовари дръжката в тила му. Без да издаде звук, неприятелят му се отпусна в безсъзнание на пода.

— Как си? — попита Люк Дете на ветровете, докато му помагаше да освободи впитите си нокти от ръката на стрелеца.

Джедаят забеляза, че местата, където ноктите на комкаеца се бяха впили в плътта на чуждоземеца, бяха белязани с нарастващи червени петна.

— Не съм ранен — разтреперано каза Дете на ветровете. — Защо запази живота му?

— Защото не бе необходимо да го убивам — отвърна Люк и погледна към Арту. Дроидът също малко трепереше, но както винаги не се предаваше. — Благодаря за помощта… и на двама ви. Хайде! Мара има нужда от нас.

Люк се втурна към стената и започна да хвърля хранителните рамки зад себе си. В калейдоскопа, който бе зърнал за миг от съзнанието на Мара, съзря и заплаха от оръжие. Люк запрати три от хранителните рамки зад гърба си, хвърли и най-близката до мястото, на което още лежеше лазерният меч на Мара, и пристъпи към стената.

Изпълнен с опасения да не разсече стената твърде близо, той спря. Обвит от емоционална мъгла и потопен в тактическите съждения в главата на Мара, Люк видя неопределения трептящ образ на четирима чуждоземци, насочили оръжията си към нея. Майсторът джедай опря чело о стената и извърши техниките за усилване на сетивата…