Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Скайуокър ме постави в транс — най-сетне слабо чу гласа й през дебелия камък. — А сега го няма. Мога да умра от шока или от загубата на кръв…

— Няма да умрете — каза друг глас. — Познавам мощта и възможностите на чиските оръжия. Приемете го като допълнителен стимул за Скайуокър да се предаде.

Люк не чака повече. Той се отблъсна от стената, активира лазерния си меч, присегна се със Силата и насочи върха на трептящия зелен лъч към черния камък. В съзнанието му мъчително се открои мисълта, че има право само на един опит. Но ако Силата го водеше с ювелирна точност при блокирането на бластерните изстрели…

Стряскащ с неочакваната си яснота, в съзнанието му се яви образ: чуждоземецът, който стоеше с гръб почти точно пред него, вдигна оръжието си към Мара. Люк стисна зъби и промуши с лъча на меча си стената, за да отсече горната част на оръжието на чуждоземеца. В следващия миг усети как хаосът завладя внимателно режисираната сценка от другата страна.

Люк наведе лъча на меча надолу, за да направи възможно най-бързо отвор. Разпалеността на битката потече през него, когато Мара, без да се бави, мина към действие. Тя се завъртя бързо, за да приклекне зад стола си, и Люк усети леко замайване от движението й. След това Мара се присегна със Силата към оръжията на противниците си. Дръпна едно от ръката на притежателя му… Извъртя дулото на друго и изпрати заряда му към тавана… Прикри се отново, когато друг изстрел докосна края на облегалката на стола й и капки разтопен метал болезнено опариха бузата й…

Стената, зад която стоеше Люк, се срина с тътен, увеличавайки хаоса на битката. Той улови погледа на прикритата зад стола Мара и й хвърли лазерния си меч, като в същото време се присегна със Силата, за да вземе нейния от пода зад себе си…

Старото оръжие събуди в него спомени за битките на Татуин, Беспин и Хот. Синьо-белият лъч затанцува, като парираше неприятелските изстрели и разсичаше самите оръжия. Един от чуждоземните скочи към него с нож в ръка. Майсторът джедай го сграбчи със Силата и го хвърли върху двама други, които се подготвяха за същото нападение…

— Спрете! — нареди нечий властен глас.

Чуждоземците замръзнаха по местата си, приковали блестящите си червени очи в Люк. С крайчеца на окото си джедаят мярна мъжа, който бе издал заповедта: беше сивокос, с имперска адмиралска униформа.

— Няма смисъл никой да умира тук — строго каза адмиралът. — Пуснете ги да си вървят.

Люк се присегна със Силата към него, за да прецени искреността му. Той, както и другият имперски офицер в стаята се намираха под защитата на йосаламирите, подредени покрай страничната стена.

— Мара — повика я Скайуокър и рискува за миг да отклони поглед към нея.

— Какво мислиш? — попита тя и застана до него, стиснала лазерния меч с вдигнат в готовност зелен лъч. — Дали се опитва да спаси собствената си кожа?

— Разбира се, че се опитвам да спася кожата си — призна спокойно адмиралът. — Опитвам се да спася и кожите на хората си. Едно от нещата, които Траун се постара офицерите му да научат, беше никога да не рискуват ненужно живота на хората си — той се усмихна. — А се знае, че майстор джедай Люк Скайуокър не убива безпричинно или преднамерено.

— Шикалкави — предупреди Мара. — Сигурно в момента подготвят капан.

— Тогава да изчезваме! — Люк кимна към групата. — Дали да не вземем някого за заложник?

— Парк е много стар… — започна Мара, — ще ни бави… А чисите едва ли ще са много кротки. Остава генерал Фел.

Люк за пръв път спря поглед върху лицето на по-младия от двамата имперски офицери. Нима това беше барон Фел?

— Да, аз съм, Люк — потвърди Фел. — Отдавна беше.

— Да — тихо каза Скайуокър.

Нима барон Фел отново работеше за Империята? Мара го побутна.

— Да оставим срещата на ветераните от Червената ескадрила за по-късно, какво ще кажеш? Трябва да тръгваме.

— Да — съгласи се Люк и отстъпи към отвора, който бе направил преди минути в стената.

— Помислете за предложението ни, Мара — провикна се адмиралът след тях. — Ще разберете, струва ми се, че нашата борба е най-голямото и важно предизвикателство, пред което сте се изправяли някога.

— А вие помислете за предупреждението ми — отвърна Мара. — Стойте далеч от Бастион.

Адмиралът поклати глава:

— Ще направим каквото трябва.

— Тогава и аз ще направя каквото трябва — отвърна тя. — И да не кажете после, че не съм ви предупредила.

Фел й се усмихна.

— Направете онова, което смятате за най-добро.