Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Може би страхът ви от онова, какво може да направи Империята с информацията ни, ще бъде допълнителен мотив, за да се присъедините към нас — добави Парк. — Тъй или иначе, сигурен съм, че ще се видим отново.

— Да — отвърна Мара. — С нетърпение очаквам следващата ни среща.

Люк изчака Мара да премине през отвора и се промуши след нея.

— Мисля, че този е твоят — каза й той, деактивира лазерния й меч и й го подаде.

— Благодаря — отвърна тя, взе оръжието си и му върна неговото. — Твоят има интересна дръжка. Харесва ми повече от моята.

— Запомни го, когато един ден си направиш свой лазерен меч — каза Люк, извади малкия бластер от джоба си и й го подхвърли. — Внимавай, някои носят йосаламири!

— Знам — отвърна Мара. Тя бе при вратата и внимателно оглеждаше коридора. — Изглежда чисто, но едва ли ще е за дълго. Какъв е планът? Да се върнем при стълбището ли?

— За съжаление казах на комджайците да затворят вратата.

Люк застана до нея и хвърли последен поглед през рамо към отвора, който бе направил в стената. Опасяваше се да не би някой от чуждоземците — чисите, както ги бе нарекла Мара — да направи опит да ги последва, но те очевидно бяха решили да останат по местата си. Значи Мара беше права. Имаха нещо друго наум. Той погледна по коридора и се присегна със Силата.

— Дете на ветровете, остани върху Арту — нареди джедаят. — Не искам да се изгубиш.

— Или да се пречкаш — добави Мара. — Къде отиваме?

Докато Люк се канеше да отговори, малкият дроид се понесе уверено по коридора наляво, а Дете на ветровете пазеше равновесие върху купола му.

— Явно ще следваме Арту — каза Люк и тръгна след тях. — Изглежда, е успял да изтегли плана на крепостта, както му наредих.

— Или го е изтеглил, или търси акумулатор — отвърна Мара и тръгна до него. — Как се справяш с откриването на отделни йосаламири?

— По-зле, отколкото на групи — призна си той, присегна се със Силата и долови решителността и оживлението, които настъпваха около тях с подготовката на чисите за битка…

Малкото празно пространство от дясната им страна бе толкова незабележимо, че Люк едва не го пропусна.

— Внимавай! — извика на Мара, спря и се обърна надясно.

Люк едва успя да активира лазерния си меч, когато в стената се отвори един панел, широк половин метър, и срещу джедая се насочи оръжие. Зад него в сумрачната ниша той зърна блестящите червени очи и очертанието на хранителната рамка над тях… Зад гърба му се разнесе бластерен изстрел. Но бе насочен не между блестящите червени очи, както очакваше, а над тях. Изведнъж нещо изви в съзнанието му… И тишината, обграждаща стрелеца, изведнъж изчезна.

Синята светкавица, която излезе от дулото на противниковото оръжие, бе насочена към гърдите на майстора джедай. Но беше късно. Без мехура, който създаваше йосаламирът, Люк с лекота парира изстрела. Стрелецът произведе още два изстрела, които също отби, преди концентричните сини кръгове на зашеметяващия бластерен изстрел да свалят чиса в безсъзнание на пода на стражевата му ниша.

— Чудесно! — възкликна Мара, подхвърли бластера в ръката си и смени режима му на работа. — Зашеметяването им действа.

— Това може да е от полза — отбеляза Люк и се огледа. Не забеляза други опасности наоколо. Поне не в непосредствена близост. — Нещо специално ли те накара да не го убиеш?

— Нали настояваш да започна да се държа като джедай — отвърна Мара и отново пое надолу по коридора. Арту, който бе на няколко метра напред, пиукаше нервно и нетърпеливо и въртеше купола си назад, за да види къде са.

— Проблемът е, че обхватът на зашеметяване на този бластер е като на разярена банта. Ако се сетят да спазват дистанция, ще трябва да парираш изстрелите им, докато аз свалям йосаламирите.

— Добре — съгласи се Люк, намръщи се и ускори крачка. Зад защитата на психическата преграда на Мара назряваше нещо зловещо: тъмна мисъл или не по-малко тъмно намерение. За момент Люк се замисли дали да не я попита, но се отказа, заради това че тя така старателно го криеше от него. — Знаеш ли какви са плановете им? — попита я той, когато двамата настигнаха Арту.

— Краткосрочните им планове са да ни поставят на съхранение за няколко дни — отвърна Мара. — Решили са, че най-лесният начин да го направят е, като ни принудят да изпаднем в лечебен транс. Затова и стрелят по нас.

— Приятелско отношение — промърмори Люк.

— Да — съгласи се тя. — Дългосрочният им план е да чакат Траун да се върне — нещо блесна за миг в чувствата й и после защитеният мрак в съзнанието й стана по-плътен… — И тъй като смятат, че може да се появи на Бастион, Парк иска да отиде там.