Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— И онова кафене на Хо Дин — продължи Коран, като пренебрегна забележката й и прокара пръст през списъка им. — Точно под него минава един от електропроводите за сградата на генератора.

— Е да, но то си е там от десет години — напомни му старицата.

— Управителят спомена, че съвсем скоро са наели двама човеци за късната смяна на чистачите, забрави ли? — контрира я командирът от Червената ескадрила. — Нещо ме притеснява…

Уедж го погледна. Той знаеше, че Коран никога не се бе справял толкова добре, колкото Люк и Лея, с онзи аспект на Силата, който засягаше разчитането на съзнания. Но дори и да не можеше да се добира до мислите на другите, все пак можеше да извлича впечатления и представи от тях. В съчетание с предишното му детективско обучение, получено в охраната на Корелиан, това означаваше, че всяко нещо, което го притесняваше, си струваше да бъде взето под внимание.

— И, разбира се — добави Коран, — приятелите ни в търговския център за екзотични животни.

Антилис погледна Моранда в очакване на опровержение. Но тя не каза нищо.

— Да, наистина — след известна пауза се обади тя и се намръщи. — Те изобщо не ми харесаха.

— Не каза ли, че никой от тях не е скочил? — попита Уедж.

— Не, не подскочиха — съгласи се старата жена. — Точно там е работата. Държаха се идеално. Но колко собственици на магазини за домашни любимци познаваш, които са и специалисти по унищожаването на паразити? Екзотични паразити. Като металмитите например.

— Трябва да проверим за подобна специализация в досиетата им — каза Коран, който в никакъв случай не изглеждаше по-радостен от Моранда. — Къде ли точно са се появили тези металмити?

— Трябва да е в участък с много висока степен на сигурност — предположи Уедж. — Първоначално дори не искаха да ги пуснат да влязат.

— Но пък това решение бе отхвърлено много бързо — кимна Моранда. — Трябва да е място със свръхвисока степен на сигурност и в същото време изключително чувствително и важно.

За момент тримата се спогледаха. Коран пръв наруши мълчанието.

— Сградата на генератора — каза той. — Нищо друго не съвпада.

— Съгласна съм — каза Моранда и отпи от питието си. — Въпросът е дали нахлуването на металмитите е нападението или примамката? Ако е нападението…

Скрит дълбоко в джоба на Уедж, предавателят му тихо избипка и тя не довърши изречението си.

— Кой знае, че си тук? — попита старицата.

— Совалката ни — той извади малкия комуникационен уред. — Поставихме ретранслатор за всички входящи съобщения — Уедж включи предавателя, намали звука и каза паролата: — Давай, Червен две.

Съобщението беше много късо.

— Татко е — чу той познатия глас на Бел Иблис от другата страна. — Прощавам ви всичко. Прибирайте се у дома.

Уедж силно стисна предавателя.

— Разбрано — каза той. — Тръгваме.

След това изключи уреда и вдигна поглед. Коран го гледаше втренчено.

— Татко ли беше?

— Да — кимна Антилис. — Време е да се прибираме.

— Тоест? — попита Моранда.

— Тоест трябва да тръгваме — отвърна й Уедж. — Веднага.

— Чудесно! — възкликна старата жена и го погледна ядно.

— Ами генераторът?

— Оттук насетне ботанците трябва да се оправят сами — отвърна Уедж, пресуши чашата си и остави няколко монети на масата. — Съжалявам, бяхме тук за малко.

Моранда се намръщи.

— Разбирам — каза тя. — Е, беше приятно.

— Може би трябва да се обадиш на ботанската отбрана — предложи Антилис и стана. — Насочи ги към приятелите ни от магазина за домашни любимци.

— Добре — каза старицата и махна с ръка. — Лек полет.

— Благодаря — отвърна Уедж. — Хайде, Коран.

— Момент — каза Коран, без да помръдне от стола си. В очите му имаше странен блясък, когато погледна към старата жена. — Искам да знам какво ще прави Моранда сега.

— О! — махна тя с ръка. — Ще се оправя.

— С други думи, ще продължиш? — попита той.

— В охраната ли те научиха така да разпитваш? — повдигна тя вежди.

— Не отговори на въпроса му — каза Уедж и отново седна.

— Нали ще се обадиш на отбраната?

— И какво да им кажа? — сопна се тя. — Нямаме абсолютно никакво доказателство. Още по-лошо… вероятно вече са проверили Навет и приятеля му и въпреки това са ги пуснали в сградата на генератора.

— Тогава какво ще правиш? — настоя Антилис. — Сама ли ще продължиш?

Моранда стисна челюсти.

— Възложена ми е задача, Уедж — тихо каза тя. — Трябва да остана тук и да наблюдавам действията на „Мъст“ срещу Ботауи.