Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Не се съмнявам — тихо прошепна имперският агент.

Той поклати глава и пропъди тримата посетители от мислите си. В момента джебчиите и агентите на Новата република нямаха абсолютно никакво значение. Това, което имаше значение в момента, беше, че малките им бомби с часовников механизъм, вкарани в сградата на генератора с дрехите на техниците, си бяха свършили работата. И беше време с Клиф да свършат своята.

— Да се приготвим — каза той и делово тръгна към задната стаичка. — Не бива да караме ботанците да чакат.

— А това — каза генерал Хестив и набра комбинацията на ключалката — е мястото, кьдето ще работите.

— Добре — отвърна Гент и нервно погледна назад по протежение на дългия коридор зад тях.

Намираха се далеч от главната база и Хестив го увери, че тук вече не идва никой. Но зад гърба му се намираше цялата имперска база Убикторат и младият хакер не можеше да се отърве от усещането, че го наблюдават хиляди неприятелски очи. Вратата се отвори и в лицето го лъхна леко застоял въздух.

— Заповядайте — каза Хестив и махна подканящо.

Момчето влезе в стаята и хвърли кос поглед към генерала. Адмирал Пелаеон бе гарантирал за него. Но въпреки това той си оставаше имперски генерал, а Гент — компютърен специалист от Новата република. Ако този моф Дизра искаше да приключи с него, мястото беше идеално за целта. Хакерът обходи с поглед стаята…

— Това е новият ви временен дом — продължи Хестив. — Какво мислите?

Гент едва го чу. Не можеше да повярва на очите си. Натъпкани в малката стая, се намираха „Еверест 448“, чифт федукови кодиращо-дешифриращи устройства, пет високомощни периферни процесора „Уикстром К220“, един пълноспектров цифров анализатор „Мериланг 1221“…

— Тази техника вероятно не може да се сравнява с онова, на което сте свикнали — извиняващо завърши генералът. — Но се надявам да ви свърши работа.

…А в средата стоеше не какво да е, а чисто нов терминал „Рикос 70“. „Рикос-70“!

— Не съвсем — промълви Гент, все още невярващ на очите си. И щяха да му оставят цялата тази техника? Само за него? — Но ще свърши работа.

— Добре — каза Хестив, прекоси стаята и отвори друга врата, която смаяният хакер не бе забелязал досега. — Жилището ви е тук. Така че няма да ви се налага да напускате помещението. Всъщност може да смените кода на ключалката, след като си тръгна, за да не може никой да влезе, дори случайно.

— Разбира се — отвърна момчето, вече забравило за притесненията си относно сигурността. — Мога да направя кода непробиваем. Кога започвам?

— Когато решите — отговори Хестив. Смътно Гент усети, че генералът го гледа особено. — Знаете как да са свържете с мен, ако ви потрябва нещо. Успех!

— Благодаря — отвърна хакерът, докато офицерът излизаше от стаята.

Лек полъх на въздуха погали лицето на момчето и то остана само. Гент пусна сака си на пода и го бутна с крак към жилищното отделение. Имперските мофи, дебнещите опасности, дори евентуалната гражданска война, заплашваща Новата република, бяха забравени. Той дръпна стола пред „Рикос 70“ и седна. Това щеше да е истинско удоволствие.

Измина цял час в сканиране и проверки под бдителните погледи и недотам внимателните ръце на огромен брой охранители. На Навет му се стори, че го провери едва ли не половината контингент на древстранската сигурност. Най-сетне с очевидната неохота на човек, комуто ситуацията изобщо не допада, но няма възможност за избор, полевият диспечер Трибиа поведе двамата търговци на екзотични животни към по-ниските равнища в сградата на генератора. Към самото сърце на древстранската система за отбрана.

— Внушително — каза Навет на зорките си стражи, докато небрежно оглеждаше залата. — Сега разбирам защо искате бързо да се отървете от тях — и намести банката с кортрехан малко по-високо на рамото си. — Добре — продължи той и размаха тънкия пистолет за пръскане в ръката си. — Първо трябва да ми покажете всички деликатни и важни места, до които не искате да стигнат.

— Не искаме да стигат доникъде — остро отвърна Трибиа. Козината му се наежи.

— Да, да, разбира се — успокои го Навет. — Исках да кажа, откъде да започнем да пръскаме? Най-напред трябва да обработим най-чувствителните части.

Козината на диспечера отново се наежи.

— Има логика — недоволно се съгласи той. Очевидно последното му желание бе да посочи най-важните части на безценния генератор на планетарния им щит на двама човеци. — Насам.

Не че имаше значение, какво искаше ботанецът. Навет бе съвършено наясно с целия комплекс и нито той, нито Клиф имаха нужда ботанците да им показват слабите му места. Но би било нормално един откровено глуповат собственик на магазин за домашни любимци да зададе такъв въпрос. А и му беше интересно да види докъде можеха да стигнат ботанците в искреността си при такава ситуация.