Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Ами да — каза той и се опита гласът му да прозвучи леко докачено. — Това, че едни са алергични към нещо, не означава, че други няма да искат да си го купят. Не всички ботанци са алергични към тях, а и тук има доста други раси… — кихавицата на черноокия прекъсна думите му. — Ето…

виждате ли? — каза Навет и го посочи с пръст, сякаш кихавицата бе някакъв вид оправдание. — Сигурно тук има нещо, към което и той е алергичен. Но въпреки това влязохте, нали? И се обзалагам, че мога да намеря нещо, към което истински да се привържете.

Звънчето на вратата отново се обади. Навет се обърна и видя в магазина да влиза слаба възрастна жена. Дали не беше джебчийката, за която говореше Клиф?

— Здравейте — поздрави я той. — Ден на печалба и радост. С какво мога да ви помогна?

— Надявам се да можете — каза тя. — Имате ли ратер тистсти?

Гърлото на Навет пресъхна. „Какво пък беше ратер тистсти?“

— Май не съм чувал за такъв вид — предпазливо отвърна той. Глупаво беше да се преструва, че има познания, които нямаше. — Но мога да проверя в списъка и да видя дали не можем да ви ги доставим. Що за твари са?

— Немного разпространени — отвърна жената. Гласът й бе небрежен, но тя го наблюдаваше не по-малко внимателно от зеленоокия. — Малки и чевръсти, с жълто-кафяви райета по гърба и прибиращи се нокти. Понякога ги използват като пазачи на жива стока в планинските райони.

— Разбира се! — възкликна Клиф от другия край на магазина. Вторият имперски агент стоеше небрежно облегнат в ъгъла на тезгяха, а пред него нямаше и следа от електронния бележник, който без съмнение се намираше под горния плот. — Имате предвид кордулиански криси.

— О! Кордулиански криси! — възкликна Навет и кимна разбиращо. И за тях не бе чувал, разбира се. — Естествено! Просто не бях чувал за другото им име. Клиф, можем ли да ги доставим?

— Да проверя — отвърна другият агент и се престори, че едва сега вади електронния си бележник и го включва.

— Какви са тези животни? — попита черноокият, който стоеше пред аквариума на маукрените и ги гледаше някак злобно.

— Новородени маукрени — отвърна Навет, застана до него и с обич погледна през прозрачната пластмаса на терариума към малките гущерчета, които неуморно се боричкаха. — Излюпиха се тази сутрин. Сладки са, нали?

— Очарователни са — каза черноокият. Думите му съвсем не прозвучаха искрено.

— Ето ги — извика Клиф. — Кордулиански криси. Да видим…

Предавателят на Навет избипка.

— Извинете — каза той и извади уреда. Внезапно го обзе ужас. Ако това бе обаждането, което чакаха… — Ало.

— Търся собственика на търговския център за екзотични животни Навет — каза скован, но тревожен ботански глас.

— Аз съм — отвърна Навет, борейки се гласът му да прозвучи с неподправено глуповата жизнерадост. Това беше очакваното обаждане. И с проклетия им късмет идваше точно когато двама агенти на Новата република бяха при тях и слушаха. — Какво мога да направя за вас?

— Имаме малък, но неприятен проблем с инсектно нашествие — отговори ботанецът. — Досегашните ни опити да се справим бяха неуспешни. Сметнахме, че като търговец на екзотични животни може да имате предложение, как да се справим с проблема.

— Възможно е — отвърна Навет. — С Клиф се занимавахме известно време с унищожаване на насекоми, преди да се заемем с търговията. Какви са вашите?

— Непознати за специалистите ни — отвратено отвърнаха от другата страна. — Съвсем дребни, не се поддават на нито един от опитите за унищожаване и през произволни интервали всички започват силно да бръмчат.

— Може би са скронки — неуверено предположи Навет. — Те издават дразнещи звуци. Или афрени… един момент. Бас държа, че са металмити. Имате ли някаква електроника или големи машини?

От предавателя дойде сподавен звук.

— Да, имаме немалко — каза ботанецът. — Какво правят металмитите?

— Изяждат метала — отвърна Навет. — Естествено, не точно „изяждат“ метала, а извличат от него ензими, които…

— Не ми трябват физиологични подробности — прекъсна го ботанецът. — Как да ги елиминираме?

— Ами да видим — каза Навет и потърка замислено брадичката си заради агентите на Новата република. В очите на зеленоокия отново светна същият блясък… — Първо трябва да напръскате… Имате ли… да видя… „Кортрехан“? Това е кродиолин трехансикол, ако искате да знаете пълното му име.

— Не знам — отговори ботанецът. — Но съм сигурен, че можем да забъркаме.