Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Каквото и да е направил с нея, е било много преди аз да постъпя на служба при него — сви рамене дребосъкът.

Търговецът на информация кимна. Това беше краят на надеждата им да намерят копие от пълния документ за унищожението на Каамас. Напразни страхове, а сега и напразно пътуване. Изведнъж се почувства много стар.

— Благодаря ти — каза той и извади предавателя си. — Данкин.

— Тук съм, шефе — отривисто се обади Данкин. В гласа му се усети леко напрежение. — Как върви?

— Доста безпроблемно, благодаря — отвърна шефът му, давайки паролата за преминала опасност. — Мисията ни приключи. Приготви кораба. Тръгваме веднага щом се върнем.

— Това може да се окаже малко трудно — каза Данкин. Гласът му стана суров. — Нещо се готви, шефе. Нещо сериозно. Всички кораби около нас се стягат за битка.

Карде се намръщи.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно — отвърна Данкин. — Качват на борда сандъци с ракети, артилерийски вакуумни костюми… всичко. Въоръжават и много граждански кораби.

— Рей’кас и пиратите му — тихо каза Енту Ний до Карде.

— Изглежда, някой от тях ви е проследил дотук.

Контрабандистът се намръщи. Още една част от старателно изградената въображаема картина се срина. Бе така сигурен, че Рей’кас работи за Кардас!

— Не е възможно — каза той на дребосъка. — Непрекъснато наблюдавахме гърба си.

— Не знам как са го направили, но е факт — сви рамене Енту Ний. — Според адмирал Давид цялата пиратска флота е напуснала тайната си база и е на път за Ексокрон.

— И вие сте знаели това, преди да кацнем? — попита Шада.

— Защо не казахте?

— Какво трябваше да кажа? — възрази дребосъкът. — Злото вече е сторено. Намериха Ексокрон — той махна с ръка към небето. — Всъщност това бе причината, поради която исках да ви доведа до тук от Дайарк, капитан Карде. Нямаше да могат да проследят моя кораб.

Карде свъси вежди. Сякаш му бе малка останалата вина, а сега и това!

— Колко има, докато пристигнат?

— Извинете — изпревари отговора Трипио. — Ако пиратите идват, не е ли редно да помислим за заминаването си?

— Прав е — съгласи се дребосъкът. — Но не е нужно да бързате. Трябва им най-малко още осем часа преди да стигнат Ексокрон. Може би и повече.

— Ами вие? — попита Шада.

Енту Ний сви устни.

— Сигурен съм, че ще се оправим. Казвали са ми, че Обединената въздушно-космическа флота е доста добра.

— Може би, когато става дума за случайни контрабандисти или пирати — мрачно отвърна Шада. — Но сега става дума за Рей’кас.

— Той е наша грижа — твърдо отговори Енту Ний. — Най-добре се подгответе за заминаване.

Предавателят бе все още включен, осъзна Карде.

— Данкин — каза той. — Чу ли разговора?

— Чухме, шефе — потвърди Данкин. — Още ли искаш да подготвя кораба?

Контрабандистът отмести поглед покрай Енту Ний към затъмнените прозорци на стаята. Зад тях се намираха хора, които действията му, макар и непреднамерени, бяха изложили на смъртна опасност. Което означаваше, че нямаше какво да решава.

— Да, подготви го — отговори той на Данкин, — но за битка — Карде погледна отново към Енту Ний. — Ще останем и ще се сражаваме.

Както винаги на борда на „Странстваща авантюра“ цареше хаос, установи Бустър Терик. Макар и този път по-различен. Хиляди работници, техници и офицери на Новата република пъплеха из всеки ъгъл на звездния разрушител. Поправяха, прибавяха, изваждаха, подобряваха и от време на време, просто за удоволствие, променяха нещо. Собствените му хора бяха изместени, избутани, заменени или просто прегазени, когато този гигантски, приличен на ранкор екип нахлу на кораба му. А около центъра му като в окото на циклон се въртеше генерал Бел Иблис.

— Още пет бойни кораба са пристигнали снощи в системата — доложи нисичък адютант с разтревожен вид, който подтичваше, за да върви в крак с генерала. Бел Иблис забързано премина покрай щирбордовия коридор номер шестнайсет, отвеждащ към съответните картечни гнезда. С дългите си крака Бустър нямаше проблем с темпото на генерала. И все пак според него Бел Иблис бе особено енергичен за този час на сутринта. — „Гневът на свободата“, „Духът на Миндор“, „Звезден воин“, „Звезден страж“ и „Отмъщението на Уелинг“.

— Добре — каза генералът и спря пред един от екраните за контрол на турболазерите. — А „Гарфин“ и „Беледийн 2“?

— От тях още няма новини — отвърна адютантът и провери в електронния си бележник. — Чух да се говори, че и „Уебли“ е тук, но до момента не се е обадил.