Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Преди да започнете, се уверете, че ще го прави някой, който е наясно — предупреди Навет. — Няма да постигнете нищо, ако издушите персонала си.

Последва кратка пауза.

— Какво имате предвид?

— Имам предвид да не издушите персонала си, какво друго да имам предвид? — отвърна Навет. В гласа му се прокрадна леко нетърпение. — Трябва да напръскате всичко, което могат да изядат, но също така трябва да оставите и ненапръскани места… — той въздъхна. — Вижте, това не е работа за аматьори. Ние имаме оборудване за пръскане. Използваме го за дезинфекция на клетките. Осигурете ни кортрехана, а ние с Клиф ще свършим останалата работа.

— Невъзможно — остро отвърна ботанецът. — Тук не могат да влизат инопланетяни.

— О! Добре! — Навет сви рамене. Очакваше автоматичното отхвърляне на предложението му. — Просто исках да помогна. Разполагате с достатъчно време да се отървете от едно люпило, преди да е нанесло огромни щети — той се намръщи, сякаш току-що му бе хрумнало нещо. — Само едно люпило е, нали? Когато бръмчат, един тон ли издават или няколко различни?

Отново последва пауза.

— Няколко различни тона — отвърна ботанецът. — Пет, може би шест.

Навет подсвирна.

— Пет!? О, Боже! Ей, Клиф… пет различни люпила. Е, успех! Искрено се надявам да успеете да се справите, преди да започне война между люпилата — и той изключи предавателя. — Пет люпила — тихо повтори имперският агент и поклати глава. — Олеле!

— Ужасно! — каза зеленоокият. Блясъкът в очите му все още не беше изчезнал. — Доста странни животни са тези металмити.

— Понякога идват с корабите — каза Навет и му се щеше да може да разгадае лицето му. Зеленоокият без съмнение изпитваше подозрения. Но дали само по отношение на Навет или и по отношение на металмитите? — Чувал съм, че идват и с миноците.

Предавателят му отново избипка.

— Извинете ме отново — каза той и отново извади уреда. — Ало?

— Отново е полеви диспечер Трибиа — с отвращение каза съшият ботански глас. — Говорих с вас преди минута.

— Да, спомням си — отвърна Навет. — Какво мога да направя за вас?

— Колко ще искате, за да ни отървете от металмитите? — отговори Трибиа.

— О, не много — каза Навет и внимателно потисна усмивката си. От тона на ботанеца бе ясно, че внезапната промяна на решението не бе негова идея. — Всъщност, докато пръскате с кортрехан… ами вижте… служителят от митниците каза, че ни е необходимо специално търговско разрешително, за да продаваме извън Древстран. Осигурете ни разрешителното и ще го направим безплатно.

— Безплатно? — подозрително повтори диспечерът. Интонацията на гласа му спадна с няколко тона. — Защо сте толкова щедър?

— Виждал съм на какво са способни металмитите — сериозно отвърна Навет. — Нямам никакво желание да печеля в град, където се установяват. И колкото по-скоро започнем, толкова по-добре. Извадете ни разрешителното и пригответе препарата и сме си уредили сметките.

— Сигурно можем да го уредим — с нежелание отвърна Трибиа. — И вие, и техниката ви трябва да преминете през пълна проверка, преди да влезете в сградата.

— Разбира се — отвърна Навет. — Всъщност ще бъде забавно… като в доброто старо време. Кога искате да дойдем?

— След половин час ще дойде да ви вземе въздушна шейна — отвърна ботанецът. Той все още не бе приел изцяло решението, но в гласа му прозвуча известно облекчение. — Бъдете готови за тръгване.

— Ще бъдем — обеща агентът.

Ботанецът прекъсна връзката, без да си направи труда да каже довиждане.

— Човек никога не знае какво ще стане — философски отбеляза Навет и пъхна предавателя в джоба си. — Съжалявам. Искате ли да ви доставим от тези криси, госпожо? Клиф, намери ли нещо в списъка?

— Можем да ги вземем от доставчик на Ейсло… ще пристигнат за два-три дни — отвърна Клиф. — Можем да ги поръчаме и направо от Корду. Така сигурно ще ви излязат по-евтино, но ще се забавят малко повече.

— Днес ли искате да ги поръчате? — с надежда в гласа попита Навет. — Трябва само да ни оставите една десета от стойността.

Възрастната жена поклати глава:

— Първо ще проверя дали ги няма накъде в наличност.

— Ако не ги намерите, заповядайте пак — провикна се Клиф след тримата клиенти, които заедно се отправиха към изхода. — Можем да осигурим експресна доставка на прилична цена.

— Ще го имаме предвид — обеща черноокият. — Благодаря. Може и да се върнем — един зад друг те преминаха покрай витрината и изчезнаха от погледа на Навет, докато предната врата бавно се затваряше след тях.