Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Остави Пелаеон — отсече Зотип. — С него ще се разправям после. В момента вие сте на топа на устата. Ще започнем с пълна компенсация за щурмовия ми кръстосвач и осемстотинте мъже, които загинаха с него.

— Очевидно е изпуснал нервите си, ваше превъзходителство — каза Тирс. — Залогът е станал твърде висок за него и иска да се оттегли.

Пиратът изсумтя.

— Приказки! Само това можеш, Дизра. Да плещиш! А ние вършим цялата работа и гинем. Стига толкова! Мисля, че двайсет милиона ще покрият щетите…

— Може би ще ни дадете възможност да ви покажем, че можем да правим и друго, освен да говорим — прекъсна го Тирс. В гласа му се прокрадна предизвикателство. — Вероятно можем да ви докажем, че Империята отново се надига и че този път няма да я спрат. И тогава ли ще искате да се откажете?

Зотип се изсмя. Напълно лишен от веселие смях.

— Доказателство, а? Ако си мислите, че можете да…

Той не довърши. Вратата зад Дизра и Тирс отново се отвори. Един от пиратите понечи да извади бластера си…

— Добър ден, капитан Зотип — спокойно каза облеченият в бяла униформа мъж, който влезе в стаята. — Позволете да се представя. Аз съм върховен адмирал Траун.

На командир Дрейф бе нужна по-малко от минута, за да намери тайното чекмедже под плота на млечнобялото коралово бюро. След още две минути то бе отворено с помощта на някои изключително незаконни средства. Вътре имаше осем информационни чипа. Три от тях бяха официални правителствени документи: един от Убикторат, другите два — от разузнаването. Но другите пет…

— Копирай ги — нареди Пелаеон, докато Дрейф пъхаше един от ненадписаните информационни чипове в електронния си бележник. — Всичките. Дори и официалните. Ще видим какво може да направят с тях шифровчиците на „Химера“.

— Нека първо да опитам нещо, сър — каза Дрейф, извади един информационен чип от джоба си и го вкара в помощния отвор на електронния си бележник. — Една от малките екстри, които ми попаднаха при проверката на финансите на лорд Граемон, бе шифърът, който е използвал за връзката си с Бастион. Да видим дали Дизра е проявил небрежност, или е бил твърде самоуверен, за да използва същия… Виж ти! Виж ти! Нашият хитър моф, изглежда, е направил грешка — той леко се усмихна на Пелаеон. — Тук е, адмирале. Всичко е тук.

Върховният командващ се приближи до офицера си и погледна над рамото му. Наистина всичко беше там: имена, дати, суми, подробности за различни парични преводи. Всичко.

— Ще можете ли да свържете всичко това с онова, което знаете за Граемон? — попита той.

— Без проблем — увери го Дрейф, докато преглеждаше файловете. — Дизра е бил така добър да слага дати на всичко. Трябва само да…

— Момент — прекъсна го Пелаеон и сложи ръка на рамото му. Нещо привлече вниманието му, докато командирът бе преглеждал файловете. — Върнете няколко страници назад. Не… още една. Още една.

Ето го. Името, което адмиралът бе мярнал. Името, настоящото местоположение, заповедта за задържане…

— Полковник Мейз Вермел — прочете на глас командир Дрейф и се намръщи. — Той не е ли един от адютантите ви, адмирале?

— Да — отвърна адмиралът. Доволството му от току-що направеното откритие изведнъж се разтопи в мъглата на яростния гняв. — Изчезна по време на специална мисия, която изпълняваше по моя заповед.

— Значи Дизра е замесен и в отвличания — каза Дрейф. Неговият глас също подрезгавя.

— Само в специални случаи — отвърна Пелаеон, загледан в тайното чекмедже.

Командирът бе свършил добра работа, разбивайки ключалката, но нямаше как това да бъде прикрито. В мига, когато мофът отвореше чекмеджето, щеше да разбере, че някой е разглеждал съдържанието му. И адмиралът взе решение.

— Няма да се занимаваме с копиране — каза той и събра информационните чипове. — Ще вземем оригиналите.

Дрейф премига.

— Сър? Но…

— И си тръгваме — добави върховният командващ и погледна към единия от щурмоваците, който стоеше на пост при вратата. — Съобщете на „Химера“ — нареди той. — Капитан Ардиф да е готов за тръгване, щом се кача на борда. След това се обадете на лейтенант Маршиан и му кажете, че идваме.

— Слушам, сър! — отвърна щурмовакът и извади предавателя си.

— А Дизра? — попита Дрейф. — Още не сме свършили с него.

— Дизра ще почака — мрачно отвърна Пелаеон. — В момента главната ми грижа е да стигна до Вермел, преди Дизра да реши, че е тежест за него.

— Лично ли ще отидете?

— Да — твърдо каза адмиралът и затвори тайното чекмедже. — В зависимост от това, как Дизра е формулирал заповедта за задържане, може да се наложи да използвам правомощията си на върховен командващ, за да го освободя. Освен това нямам доверие на никого извън „Химера“, че не е във връзка с Дизра.