Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Или с Траун? — тихо добави командирът.

Пелаеон направи гримаса.

— Ако Траун наистина е жив — каза той. — Въпреки това тръгвам.

— Може да е трудно — предупреди другият офицер и тръгна в крачка до адмирала към двойните врати на кабинета. — Станция Римсий е на няколко дни път. Дотогава Дизра със сигурност ще установи липсата на информационните чипове.

— Не се притеснявайте. И аз имам своите номера-отвърна Пелаеон. — Щурмовак.

— Лейтенант Маршиан доложи, че совалката ще бъде готова за полет, когато пристигнем — докладва щурмовакът. — Същото доложи и капитан Ардиф от „Химера“.

— Добре — върховният командващ махна на щурмоваците да отворят вратите. — Да не ги караме да чакат.

В продължение на няколко секунди в стаята се възцари тишина като в пещера или гробница. Дизра я остави да се проточи, пиейки на едри глътки от насладата, която изразът на неверие върху лицето на Зотип предизвика у него. Отдавна бе време нахалният устат пират да се сблъска с нещо, което да се опре на крясъците и истериите му. На имперския моф му се искаше вцепенението да продължи още малко. Но по причини, известни само нему, актьорът реши да развали магията.

— Изглеждате изненадан от присъствието ми тук — каза той. Плавният му трауновски глас бе съвършен като предхождащата го тишина. — Мога единствено да заключа, че не сте обърнали внимание на новините, идващи от Корускант.

Устата на Зотип се отвори и пак се затвори, без отвътре да излезе звук. Движението бе гротескно подсилено от гъстата брада. Най-сетне пиратският главатар възвърна гласа си.

— Чух, че сте се върнали — каза той. Думите с мъка излизаха от устата му. Звукът на гласа му явно го окуражи. — Просто не повярвах — добави той и изпъна рамене.

— Защо?

Очите на Зотип се стрелнаха към един от хората му, сякаш за да се увери, че той командва.

— Защото реших, че всеки, който се е измъкнал от тази помийна яма, наречена Империя, не би бил толкова глупав, че да се върне в нея — отвърна пиратът. Гласът му отново бе станал агресивен.

Застанал до Траун, Тирс се раздвижи. Но самият върховен адмирал просто се усмихна.

— Не е зле — каза той. — Малко бавно, но иначе съвсем не е зле.

Зотип вдигна вежди.

— За какво говорите?

— Империята ще се вдигне отново — отвърна върховният адмирал и застана пред Дизра, като изгледа от главата до петите всеки от тримата пирати в стаята. — И въпреки че нямаме нужда от съюзници, не ги отхвърляме.

Един от разбойниците, който стоеше облегнат на дясната стена зад Зотип, изсумтя.

— Така ли ни виждате? — попита той и скръсти ръце на гърдите си. — Като съюзници?

— Контрол е прав — съгласи се Зотип и посочи с палец другия пират. — Вие давате заповедите и прибирате парите, а ние вършим мръсната работа. Що за съюзници са това?

— Съюзниците ще се радват на положение, което не са и сънували — отвърна Траун. Гласът му стана по-студен: — Положението, властта и богатството да купуват и да продават цели системи.

— И кога трябва да стане всичко това? — попита Контрол.

Дизра забеляза, че в поведението му се долавя известна нервност и че мъжът леко се отдръпва от Зотип. Сякаш отстъпваше от шефа си, подготвяйки се за действие… Тирс също го забеляза. С крайчеца на окото си мофът видя, че гвардеецът направи една безшумна крачка в същата посока, в която се оттегляше пиратът, запазвайки разстоянието между себе си и Контрол, като същевременно се приближи до другия пират, облегнат на стената вляво от Зотип.

Така оставаше само един разбойник, вдясно от пиратския главатар, който бе извън обсега на гвардееца. Дизра тайно погледна в тази посока, надявайки се, че майорът не е забравил за този противник.

— Доста скоро — увери Траун пирата. — Почти всички части са готови и са заели позициите си. Онези, които не са, скоро ще го направят.

— Тези части са другите ви съюзници, така ли? — попита Контрол.

— Така ли ни виждате? Като части от игра? Не ми харесва да съм част от ничия игра — изръмжа пиратският главатар, преди върховният адмирал да успее да отговори. — Ние сме пиратите Каврилу. Не играем други игри освен собствените си — иззвъняване от компютъра прекъсна думите му. — Очаквате ли обаждане? — саркастично попита той.

Дизра остави въпроса без отговор, отиде до компютъра, натисна копчето на интеркома и завъртя екрана към себе си.

— Да?

Беше лейтенантът от ситуационната зала… и от изражението на лицето му мофът разбра, че новините не са добри.