Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Няма да дойде сам — предупреди Контрол. — Ще доведе охрана.

— Няма да е многобройна — отвърна главатарят. — Този плужек няма доверие на много хора.

— Едно скрито подкрепление няма да е излишно — каза Контрол. Кароли долови подканата в гласа му. — За всеки случай.

— Добре — въздъхна Зотип. — Кранс, Портин… заемете позиции в коридора. Ако ме чуете да свирна, влизате и убивате всеки, който не е от нашите.

Двамата пирати измърмориха нещо в потвърждение и стъпките им се насочиха към вратата. Със значително по-малко шум Кароли се оттегли зад плавния завой на коридора. Приглушената светлина, която се процеждаше през тесния процеп, стана ярка, когато пиратите отвориха вратата, след това отново угасна, когато я притвориха след себе си.

А сега трябваше да вземе решение. Тук, четири метра зад двамата пирати, които застанаха в засада и поведоха тих разговор, нямаше да може да чуе какво щяха да си кажат Дизра и Зотип. Освен това мисълта някой, пък бил той и имперски моф, да бъде нападнат в гръб от такива като пиратите Каврилу не й се нравеше. Тя се усмихна в мрака на иронията на положението. Беше съвсем същото като онова, което Шада отхвърли на онзи ветровит покрив на Боркораш преди пет седмици и което доведе Кароли тук. Но дълбокият анализ можеше да почака. Преди това пиратите Каврилу трябваше да уредят дълга си към Мистрил. А той можеше да се изплати само със смърт… и първата вноска щеше да бъде направена веднага. Кароли прибра бластера си в кобура му, извади чифт тънки ножове и тръгна напред.

Кранс и Портин бяха приклекнали един до друг до открехнатата врата, шепнеха и се подсмиваха в очакване на жертвата си и изобщо не чуха приближаването на младата жена.

Кароли премести безшумно двете тела на няколко метра по коридора, където нямаше да се виждат. След това се върна до открехнатата врата, коленичи и пъхна върха на един от ножовете си под ръба на дебелия килим в стаята. Отразеният в метала образ беше съвсем умален и изкривен, но Кароли имаше голям опит и знаеше как да разчете отражението. Както и очакваше, Зотип и тримата други пирати се бяха обърнали към украсената с орнаменти врата в дясната стена на помещението. Пиратският главатар се бе разположил доста арогантно в стола на мофа зад компютъра. Другите трима се подпираха на стените и мебелите на различни места из стаята. И четиримата триеха дръжките на бластерите и дланите си, подготвяйки се за срещата. Всички бяха извън огневата й линия и засадата, която все още мислеха, че е устроена.

Кароли тъкмо започна да обмисля евентуалния план за атака, ако се стигнеше дотам, когато от другия край на стаята се чу тихият звук от завъртане на ключ. В същия миг приглушеният разговор на пиратите стихна. Вратата се отвори и в стаята влязоха двама души.

Вдясно беше моф Дизра. Това бе очевидно от годините, дрехата и арогантното високомерие, с което влезе в стаята. Вторият мъж, вляво от Дизра, бе облечен в имперска униформа…

Дъхът й секна. Кароли усети неприятен гъдел по тила си. Вторият мъж бе боец. Не войник, а боец. Виждаше се по стойката, по походката, по държането на ръцете, по погледа, който хвърли на стаята. Контрол бе предупредил, че Дизра няма да дойде сам. Кароли се запита дали някой от пиратите бе в състояние да разпознае боеца под униформата.

Зотип очевидно не можеше.

— Позабавихте се — процеди той, докато боецът затваряше вратата. — Кой е пазвантинът?

— Станете от стола ми — отвърна имперският моф, пренебрегвайки въпроса, и махна раздразнено към изтегнатия в стола пиратски главатар.

— Аз дирижирам разговора, Дизра — процеди Зотип, без да помръдне. — Чакай малко… познавам те — добави той и посочи с пръст боеца. — Да… ти си мерзавецът, който отведе всичките ми съветници. Ти, метиляв подъл гадняр!

Кароли потрепери, очаквайки отговорът на боеца на обидите да бъде незабавна смърт. Но не беше толкова лесно да бъде предизвикан.

— Точно така — отвърна той с леден глас. — Аз съм майор Тирс. И както обясних още тогава, Империята има по-наложителна нужда от услугите им.

— И затова ги отведе, а? — надигна Зотип глас. — Е, може би имперската измет си върши работата по този начин, но в покрайнините не се прави така. Щом се договориш за нещо, спазваш уговорката — пиратският главатар вдигна пръст. — Или последните минути от живота ти ще преминат в съжаление, че си я нарушил.

— Мислех, че в покрайнините не си изпускате нервите — презрително добави Дизра. — Пелаеон толкова много ли те изплаши?