Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Нещо не е наред ли, ваше превъзходителство? — попита върховният командващ.

— Всичко е наред, адмирале — отвърна Дизра. Думите излязоха от устата му сякаш прекарани през мелничарски камъни. Пелаеон забеляза, че очите му все още бяха фокусирани върху екрана на интеркома. — Бихте ли ме извинили отново? Налага се незабавно да уредя още един въпрос — той стана и изключи интеркома с яростно перване на пръста. — Веднага се връщам — и той се отправи едва ли не бегом към двойните врати на кабинета си.

— Разбира се — отвърна Пелаеон след него. — Не бързайте.

Последните му думи останаха нечути от Дизра, заглушени от силния удар, с който се затвориха двойните врати след него.

— Интересно! — отбеляза командир Дрейф и погледна към вратите. След това обърна очи към адмирала. — Това още един номер да си осигури малко време за размисъл ли беше?

— Не мисля, че и двете прекъсвания бяха номер — отвърна върховният командващ и замислено погледна към бюрото на мофа. Хората, които можеха да си позволят да имат мебели от култивиран иврийски корал, обикновено бяха заможни политици, индустриалци и престъпни босове от покрайнините. Всички те имаха какво да крият… — Не, нещо става. Нещо важно.

— Хм — промърмори Дрейф. — Да се поразходя ли из коридора да разбера какво?

— Може би по-късно — отговори Пелаеон. — А ние сме сами. Сами в кабинета на Дизра.

Командирът разбиращо вдигна вежди.

— Да, наистина — съгласи се той и огледа кабинета. Погледът му падна на бюрото… — Разбира се, законността на действията ни е малко съмнителна — напомни той на началника си и хвърли поглед към двамата щурмоваци, застанали на пост до двойните врати. — Нямаме заповед за обиск, а и Дизра не е обвинен в нищо.

— Аз поемам отговорността — отвърна адмиралът. — Хайде. Вижте какво можете да намерите.

— Слушам, сър — каза Дрейф, усмихна се леко на Пелаеон и заобиколи бюрото. — За мен ще бъде удоволствие.

Тирс стоеше близо до вратата, когато Дизра влетя в ситуационната зала.

— Засякохме ехо — тихо каза бившият кралски гвардеец. В гласа му се долавяше нотка на злобно задоволство. — Щом обградим…

— Зотип е тук — прекъсна го Дизра. — В апартамента ми е.

Усмивката на Тирс замря.

— Как така!

— Откъде да знам? — остро отвърна мофът. — Но е тук. Познах мебелировката, когато ми се обади в кабинета.

Тирс хвърли поглед към конзолите и към Флим, който отново бе застанал зад лейтенанта.

— Положението става все по-прекрасно — мрачно отбеляза майорът. — Пелаеон чу ли нещо?

— Мисля, че не — отвърна Дизра. — Онова недоносче… Дрейф… се опита да заобиколи бюрото, но не успя нито да чуе, нито да види нещо.

Бившият гвардеец изпусна въздуха от дробовете си със свистене между зъбите.

— Трябва да се отървем от него.

— Блестящо тактическо предложение — изкоментира мофът. — Имате ли някакви предложения, как да стане това? Както знаете, никога не идва сам.

Тирс отново погледна към конзолите.

— Не мога да тръгна от тук — каза той. — Соло и Калризиан са хитри. Докато столичната служба за сигурност ги засече…

— Но и не можем да позволим на Зотип да се мотае наоколо — прекъсна го Дизра. — Не разбирате ли? Той е в апартамента ми. Това означава, че има достъп до кабинета ми. Където е адмирал Пелаеон.

Майорът го погледна остро.

— Оставили сте Пелаеон сам?

— Разбира се, че е сам — остро отвърна Дизра. — Какво да направя? Да кажа на охраната да влезе вътре и да го държи под око ли?

— Това нямаше да е толкова лоша идея — отвърна бившият гвардеец и вдигна ръка. — Добре, добре. Да разрешаваме въпросите един по един. Пелаеон… ще почака. Соло и Калризиан…

— Засякохме второ биокомуникационно честотно ехо, адмирале — доложи един от щурмоваците и вдигна поглед към Флим. — Частите на сигурността са готови да действат, щом определим местоположението им.

— Благодаря — каза Траун и обърна блестящите си червени очи към разговарящите до вратата. — Продължете операцията. Проблем ли има, ваше превъзходителство?

— Дребен проблем, адмирал Траун — отвърна Тирс, преди Дизра да бе успял да отвори уста. — Но може да се наложи да му отделите няколко минути.

— Разбира се — с охота отвърна Флим.

— Какво правите? — процеди мофът през зъби. Актьорът прекоси залата и отиде при тях. — Не смятате да…?

— Има само два начина човек да се справи с някой като Зотип — каза майорът с леденостуден глас. — Да го убие или да го уплаши — той кимна към Флим. — Можете ли да се сетите за нещо, което да го уплаши повече от върховния адмирал Траун?