Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Флим бе стигнал до тях и чу последното изречение.

— Кого ще плашим? — попита той.

— Капитан Зотип — отвърна Дизра. — В момента е в апартамента ми.

Очите на актьора се разшириха. Той погледна Тирс…

— Ще се справите — успокои го гвардеецът. — Зотип преследва печалба, а вие сте гаранцията ни, че ще има такава. Няма да рискува да ви навреди.

— Освен ако не е дошъл за отмъщение — неохотно промълви Флим. — За това, което му направи Пелаеон на Песитин, забравихте ли?

— Ще забрави за случката вмига, когато ви зърне — търпеливо отвърна майорът. — Аз ще бъда с вас. С когото и да е дошъл, мога да се справя. Всичко ще бъде наред.

— Ами Соло? — попита актьорът и погледна към конзолите. — Ако пак го изпуснат?

— Как? — възрази Тирс. — Два пъти засичаме ехо. Знаем в коя част на града е. Докато се върнем, ще са ги задържали. Да вървим.

Флим направи физиономия, но кимна.

— Продължете операцията, лейтенант — полуизвърнат нареди той. Спокойният му трауновски глас не издаде нищо от очевидната му нервност. — Връщам се след няколко минути.

Тирс махна към вратата и тримата излязоха заедно.

— Не съм сигурен — промърмори Флим, така че само Дизра да го чуе, — но мисля, че няма да е никак забавно.

Първото предупреждение бе внезапно леко потрепване от страна на Лобот.

— Какво беше това? — попита Ландо и погледна към биокомуникационния киборг.

— Кое какво беше? — попита Хан, който вървеше от другата страна на Лобот.

— Като че се поколеба — каза Калризиан, дръпна шапката с отпусната мека периферия, чиято цел бе да прикрива мозъчния имплантант на киборга, и се зае да изучава светлинките на индикаторите. Схемата, по която примигваха, бе съвсем различна от онази, която бе видял последния път, когато вдигна шапката.

— Може да се е объркал — предположи Соло и огледа тълпата. — Хайде, трябва да вървим.

— Чакай малко — настоя Ландо и този път се зае да изучава внезапно изписалото се самовглъбено изражение на лицето на киборга.

Той познаваше Лобот далеч по-добре, отколкото Хан, и знаеше, че потрепването и необичайното изражение на лицето му означаваха, че се случва нещо извънредно. Да пренебрегнеше тези признаци, би означавало само да сложи началото на неприятностите.

— Ландо…

— Момент — прекъсна го Калризиан.

Неочаквано Лобот потрепна втори път. Светлинките отново промениха схемата си, задържаха се около секунда и отново се върнаха към стария си начин на трептене… Бившият комарджия усети неприятен спазъм в стомаха си, когато разбра какво става.

— Правят издирване чрез комуникационното ехо — каза той на Хан. — Настроили са го на верпинската биокомуникационна честота.

— Страхотно! — отвърна Хан, хвана ръката на киборга, за да го спре, и се намръщи на имплантанта под периферията на шапката. — Улучили ли са честотата?

— Струва ми се, че не — каза Ландо и се огледа.

Намираха се на половин час път пеша от космодрума. С въздушна шейна щяха да стигнат бързо, но за това трябваше да наемат или да откраднат машината. И при двете възможности съществуваше риск. Погледът му падна на голяма блестяща табела над един от магазините по улицата. С едри букви се възхваляваха стотиците налични дроиди на най-добрата цена в Империята…

— Хайде — каза той, хвана другата ръка на Лобот и го дръпна към магазина за дроиди. — Насам. Хрумна ми нещо.

Успяха да влязат в магазина, преди имперското издирване да налучка наново вярната честота.

— И сега какво? — тихо попита Хан и огледа претъпкания с клиенти магазин.

— Насам — каза Калризиан и си запробива път към табелата която указваше отдела за астромеханични дроиди на магазина.

— Трябват ни десетина бройки от модели R2 или R8.

— Няма проблем — отвърна Соло и протегна врат над множеството. — Виждам най-малко двайсет. Надявам се, не си забравил с какви пари разполагаме.

— Няма да ги купуваме — каза приятелят му. — Само ще поговорим с тях.

Пробиха си път през тълпата и стигнаха до отдела за астромеханични дроиди, в който закономерно имаше по-малко хора, отколкото в отделите, където се продаваха домашни дроиди.

— Добър ден, високоуважавани граждани — поздрави ги посребрен протоколен дроид и застана пред тях. — Аз съм Сифайвемо, човешко-киборгови отношения. Мога ли да ви помогна с избора?

— Да, благодаря — отвърна Ландо. — Търсим дроид, който може да служи като далекообхватен комуникационен интерфейс за някои честоти.

— Разбрах, сър — каза Сифайвемо и се извърна, за да махне към редицата блестящи куполи зад тях. — Мога ли да ви предложа нещо от модели R2 или R8. И в двата модела като стандарт е заложено пълнообхватно честотно оборудване.