Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— С други думи, превръща го в марионетка — каза Дизра. Стомахът му се сви от отвращение.

Чуждоземец да играе по този начин човешко същество, дори киборг, който вече не беше истински човек, беше гадост, която граничеше с осквернение.

— В общи линии — небрежно се съгласи Флим. — Както казах, това е наистина хитър номер.

— Съгласен съм — неохотно отвърна Дизра. Естествено, за човек израснал в покрайнините, подобно осквернение бе всекидневие. — Ами ако са изключили връзката?

Актьорът сви рамене. Това бе същото характерно за Траун движение, което бе направил и по-рано. Дори и достатъчно далеч, че да не ги чуват другите присъстващи в ситуационната зала, той продължаваше да играе ролята си.

— Тогава ще трябва да опитаме нещо друго.

Мофът погледна към екрана:

— Ами ако се опитаме да излъчваме на тази биокомуникационна честота? Можем да кажем на верпинеца да запали двигателите на кораба им? Така поне ще разберем кой е.

— Трябва да знаем как да кодираме съобщение на родния език на верпинеца — неуверено каза Флим. — Съмнявам се, че можем да намерим някого, който да може да го направи достатъчно бързо.

— Протоколен дроид ще може ли да се справи с превода?

— Не, ако няма специален модул — отвърна актьорът. — Редовите модели не могат да превеждат на верпински. Няма достатъчно голямо търсене — той замислено потърка долната си устна. — От друга страна, ако връзката е още отворена от страна на Лобот, може да успеем да уловим ехо. Ако улучим честотата, разбира се. Някога се притеснявахме за такива неща с предавателите, когато се изправяхме срещу по-добрата техника на планетарните патрулни части. Ако можем да разположим приемател достатъчно близо и имаме късмет, може и да успеем да определим местоположението им.

Дизра изкриви устни.

— Твърде много „ако“.

— Така е — съгласи се Флим. — Но трябва да направим нещо, а това е най-доброто за момента — той кимна към вратата. — Може би няма да е зле да доведете Тирс. Това е тактика, а той е нашият тактически експерт.

А и Пелаеон бе прекарал достатъчно време насаме с него.

— Ще го изпратя — каза мофът и тръгна към вратата на залата. — Дръжте ме в течение, адмирале.

Турболифтът се разклати за последен път и спря.

— Тук ли е? — тихо попита Зотип.

— Предполагам — отговори Контрол. Вратите на кабината се отвориха. — Да… трябва да е тук.

— Накъде? — попита един от пиратите.

Кароли наведе глава и погледна с едно око през тесния процеп между задните врати. В момента половината пирати бяха излезли от кабината, а останалите бяха още вътре. Зотип стоеше в тясно преддверие с юмруци на хълбоците си. Всички пирати, които бяха излезли с него, въртяха глава и оглеждаха тесния коридор в двете посоки.

— Не знам — отвърна Контрол, огледа се и посочи наляво. — Да опитаме първо насам.

— Добре — съгласи се Зотип. — Гринер, заключи кабината. Не искаме никой да дойде след нас.

— Добре — каза Гринер и направи нещо с контролното табло, което Кароли не можеше да види. — Готово.

Пиратите изчезнаха наляво от погледа й. Младата жена преброи до пет. След това намери прага на касата на вратата, заби куките си в процепа между вратите и започна да ги отваря. Влезе в кабината и се зае да ги затвори. В същия миг по коридора отвън се чуха приближаващи стъпки.

Пиратите се връщаха.

Имаше време само за инстинктивна реакция. Влагайки цялата сила в начинанието си, Кароли остави няколко сантиметра до пълното затваряне на вратите. Нямаше време за повече. След това направи две широки крачки и се притисна плътно в левия ъгъл на кабината.

Точно навреме. Едва бе успяла да долепи куките си към стената зад себе си, за да избегне издайническото тракане на метал в метал, ако случайно се допрат една о друга, когато стъпките стигнаха до турболифта.

— Какво толкова, като не е сам! — промърмори Зотип. Първият полъх от раздвижения въздух нахлу в кабината. — Чух гласовете само на двама души.

— Това не означава, че няма повече хора — търпеливо каза Контрол. Групата подмина вратата на турболифта и продължи по коридора. — Освен това, ако ни видят неподходящи хора, споразумението ни моментално се проваля.

— Е, и? — отвърна пиратският главатар. Те продължиха надолу по коридора и гласът му заглъхна. — Отменянето на уговорките… и Дизра… е идеята, нали?

— Трябва поне да поговорим — каза Контрол. — Може да успеем да преработим споразумението.

— Ей, Гринер, сигурен ли си, че познаваш контролния панел? — обади се друг глас от края на групата, докато продължаваха да се отдалечават. — Знаеш ли, че като си затворил предните врати, си отворил задните?