Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Разбира се — повтори върховният командващ, хладно измервайки мофа с очи. — Сигурен съм, че това е плод на внимателно подготвена кампания от страна на политическите ви врагове, целяща да ви опетни.

Дизра прехапа език от раздразнение. Точно в тази посока възнамеряваше да бяга. Мътните да го отнесат този адмирал!

— Не бих се изразил толкова рязко — каза той. — Не се съмнявам, че поне част от източниците ви са били искрени. Но независимо от мотивите или искреността им информацията им е невярна.

Пелаеон размени поглед с командир Дрейф, който седеше до него. Търпеливи погледи на хора, които знаеха истината.

— Нима! — отвърна Пелаеон и отново погледна мофа. — И какви според вас са мотивите или искреността на официалните търговски данни, които командир Дрейф откри на Мунилинст?

— Част петнайсета от файла — услужливо уточни командирът.

Дизра стисна зъби и погледна към екрана на електронния си бележник. Вдън земя да потънат и Пелаеон, и Дрейф!

— Мога само да предположа, че някой умишлено е въвел тези цифри — отвърна той.

Беше невероятно слаба защита и несъмнено всеки от присъстващите в кабинета му го знаеше. Но още докато върховният командващ отваряше уста, най-вероятно за да посочи така очевидния факт, от другия край на стаята дойде неуверено почукване и една от двойните врати тежко се отвори. Мофът вдигна поглед, готов да нахока човека, който имаше нахалството да прекъсне частен разговор…

— Ваше превъзходителство — каза Тирс и премига с добре изиграна изненада при вида на въоръжените щурмоваци, които Пелаеон бе имал безочието да доведе със себе си. — О, извинете, сър…

— Няма нищо, майоре — отвърна Дизра. — Какво има?

— Спешно съобщение, ваше превъзходителство — каза майорът и забързано прекоси разстоянието до бюрото на мофа приковал очи в Пелаеон. — От дворцовата ситуационна зала.

— Да видя — каза Дизра, нетърпеливо махна на адютанта си да се приближи и се опита да прикрие опасенията си.

Бившият гвардеец можеше да се обади по интеркома с новините за издирването на шпионите. Високоговорителят бе настроен така, че никой освен мофа да не чува разговора. Това, че бе дошъл лично в кабинета му, говореше, че нещо сериозно се бе случило… Тирс стигна до бюрото и подаде на Дизра електронния бележник. Съобщението гласеше:

Вражеските шпиони са идентифицирани като бившите генерали на Новата република Хан Соло и Ландо Калризиан и неидентифициран мъж: с киборгов имплантант. Обектите са били забелязани и разпознати на ъгъла на улиците „Реджизин“ и „Корлион“, но са се изплъзнали от наблюдението и са избягали. В момента столичната служба за сигурност се опитва да възстанови наблюдението.

Дизра вдигна поглед към адютанта си и видя напрежението в очите на кралския гвардеец.

— Не обичам да получавам такива рапорти — мрачно каза мофът. — Какво точно прави лейтенантът по въпроса?

— Всички работят усилено — отвърна Тирс. — Правят всичко, което е по силите им.

— Проблем ли има? — попита Пелаеон. Въпросът му бе адресиран към Дизра, но очите и вниманието му бяха съсредоточени върху майора. — Може би желаете лично да се заемете.

Мофът отново стисна зъби. Да, много искаше лично да види какво ставаше долу. Но адмиралът нямаше да му позволи да се откачи. Дори временно, освен ако нямаше някой непочтен план в главата си. Дизра потисна усмивката си, когато истината го осени. Разбира се, Пелаеон търсеше начин да направи бърз таен разпит на майора и се опитваше да отстрани мофа от пътя си.

В този момент му стана не по-малко ясно, че надеждата да размаха именно тази примамка пред върховния командващ бе истинската причина, поради която бившият гвардеец бе донесъл съобщението лично.

— Благодаря ви, адмирале — каза Дизра и стана от креслото си. — Смятам да сляза долу. Майор Тирс, правете компания на адмирала и командира, докато се върна.

— Аз ли, сър? — попита адютантът му и погледна посетителите с широко отворени очи и простоват израз на лицето. — Разбира се, сър. Ако адмиралът няма нищо против.

— Съвсем не — меко отвърна Пелаеон. — За мен ще бъде удоволствие.

— Веднага се връщам — каза Дизра. — Забавлявайте се. И двамата.

Трийсет секунди по-късно той вече беше в ситуационната зала.

— Какво става? — попита той.

— Успокойте се, ваше превъзходителство — каза Траун. Очите му топло проблеснаха към имперския моф. — Изгубихме ги само временно.

Дизра едва се сдържа да не изругае. Ако тази каша бе забъркана по вина на актьора, щеше да го разпъне на кръст.