Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Настъпи дълга пауза, докато течеше някакъв тромав двустранен превод.

— Чувам — най-сетне каза Лобот. — Внимание! Честотата на охраната е много активна.

— Разкрили са ни — решително заяви Хан и стана. — Да се махаме от тук!

— Мислиш ли? — попита Ландо и погледна отвъд полето им за уединяване. — Тук поне ще им се наложи да дойдат до нас, за да огледат добре лицата ни.

— Само ако могат да намерят екран, в който да включат онзи дроид — сухо отбеляза бившият контрабандист. — Хайде, помогни ми с Лобот… май в момента не е в състояние да се контролира. Моегид, някой навърта ли се около кораба?

Изминаха половината път до вратата, придържайки биокомуникационния киборг помежду си, преди верпинецът най-после да отговори на въпроса.

— Никой — успокои ги Лобот. — Инструкции?

— Остани на мястото си — отвърна Хан. — Идваме веднага щом можем. И прекъсни връзката си с Лобот.

— И не пипай нищо — добави Ландо. — Ако запалиш двигателите, след половин минута ще те спипат.

— Така или иначе могат да те спипат — предупреди Соло, докато продължаваха към вратата. — Вече сигурно са разбрали, че записът, който с Лея дадохме на Кариб, не е правен на Малък Пакрик. Само трябва да пуснат записите на корабите, пристигнали след безпилотната сонда.

— Освен ако Моегид не е влязъл в компютъра на космодрума и не е променил датата на пристигането ни — тихо каза бившият картоиграч.

— Смяташ ли, че го е направил?

— Смятам, че е опитал. Не знам дали е успял.

Светлините на импланта на Лобот отново се промениха.

И изведнъж като сомнамбул, който внезапно се е събудил, той се изправи в ръцете им, а стъпката му стана твърда и равномерна.

— Трябва да се върнем колкото може по-бързо — каза Ландо, пусна киборга и пъхна ръка под плаща си, за да освободи малкия едрозаряден пистолет. — И да се надяваме, че ще стигнем преди тях.

Светлините на пиратската въздушна шейна спряха да подскачат. Кароли също спря своята и изключи двигателя. Тъкмо навреме. Още докато воят на собствения й двигател замираше, тя чу как другата шейна също изключи своя. Кароли скочи от шейната и се насочи към пиратите с измамно тромава походка, едновременно бърза и безшумна. Едва ли в случая бе толкова важно да е безшумна. Зотип, изглежда, изобщо не се притесняваше за шума.

— Типичен имперски проход — простоватият му глас изгърмя, неестествено усилен в затвореното пространство на тунела. — Къде води този турболифт?

— Нагоре в двореца — отвърна Контрол. Той поне сякаш си правеше труда да не вика. — Никога не съм…

— Тогава накъде води другият ръкав на тунела? — попита някой друг.

— Не знам — търпеливо отвърна Контрол. — Както се канех да обясня, никога не съм идвал тук.

Кароли вече бе достатъчно близо, за да ги види в светлината на фаровете на въздушната им шейна.

— Не е зле да разберем — изгърмя Зотип. — Гринер, извикай турболифта и остани тук, когато дойде. Всички други отиваме на разходка.

Петимата излязоха от светлината на фаровете. Зотип бе в средата, обграден от четирима, които образуваха защитен кръг около него. Останалият сам пират, Гринер, натисна веднъж копчето на турболифта, след това се обърна към отдалечаващите се другари.

Когато кабината на турболифта пристигна, Кароли бе стигнала задницата на въздушната шейна. Тя се прикри зад нея и замръзна с бластер в ръка, когато Гринер се обърна. Фаровете светеха право в очите му и той не можеше да види скритата в сенките жена. Пиратът хвърли поглед към кабината на турболифта, явно за да се увери, че е празна, и се пресегна, за да натисне бутона за изчакване. След това, доволен, че е изпълнил заповедите, се обърна да чака Зотип.

Кароли осъзна, че не разполага с много възможности, пък и те съвсем не бяха привлекателни. Можеше да уреди сметките между Мистрил и Зотип веднага, разчитайки на изненадата и мистрилските си умения като компенсация за численото им превъзходство. Но от това, което бе чула, изглежда, между Зотип и някой в двореца ставаше нещо много интересно. Може би се планираше убийство. Или дори атентат.

Не че я интересуваше какво щеше да стане с имперските управници. Или пък с войниците и мофите. Ако питаха Мистрил, повечето от тях трябваше да бъдат избити. Но пирати, които се промъкваха в двореца на имперски управник, бяха достатъчно странно явление, за да събудят любопитството й. Тя се изправи от прикритието си и безшумно застана зад Гринер.

Насочил вниманието си надолу в тунела, а мислите си кой знае къде, той не чу нищо. Кароли се плъзна зад него, като внимаваше да не попадне в периферното му зрение, и се мушна в кабината на турболифта.