Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Мога ли да попитам как може да се случи нещо такова?

— Соло и Калризиан са ветерани с голям опит в оцеляването — спокойно отвърна върховният адмирал. — Хората от сигурността, с които са се сблъскали, не го притежават — той сви рамене под бялата униформа. — Всъщност беше доста поучително да посочат някои очевидни пропуски в обучението на хората от столичната служба за сигурност. Трябва да си вземем бележка.

— Сигурен съм, че за тях ще бъде удоволствие да получат забележката ви — каза Дизра и погледна към екрана, на който бе изписан статусът на издирването. В момента на него имаше изглед на града с разположението на всички части на столичната служба за сигурност. — Няма ли да бъде по-логично да концентрираме наблюдението около космодрума? Сигурно ще се опитат да се върнат на кораба си.

— Сигурно е, че ще се опитат — съгласи се Траун. — Но ако заварят обръч щурмоваци, стигайки до космодрума, просто ще намерят алтернативен начин да напуснат Бастион.

— Прав сте — неохотно се съгласи мофът. Това несъмнено беше аргумент на Тирс. По-точно, това бяха думите му. Дизра едва ли не долавяше характерните нотки на кралския гвардеец в гласа на актьора. — Мога ли да попитам какво ще правим?

Траун обърна блестящите си червени очи към екрана.

— Първата стъпка в хващането на съобразителна жертва е да започнеш да мислиш като нея — каза той. Отново думи на Тирс. — Каква е задачата им тук и как смятат да я изпълнят?

— Какво ще кажете за саботаж? — подхвърли Дизра. — Звучи ли като вероятна задача?

— Не — твърдо отвърна върховният адмирал. — Не биха изпратили хора като Соло и Калризиан за саботаж. Може би като шпиони, но не и като саботьори.

— Адмирал Траун? — обади се един от щурмоваците. — Частично засякох заподозрените. Имаме информация от един дроид, че са прекарали последните два дни в Имперската библиотека.

— Много добре — каза Траун и погледна зад Дизра. Главата му бе леко наклонена към едно свободно ъгълче в залата…

— Бих искал да говоря за малко с вас, адмирале — каза мофът, схванал намека. — Насаме, ако може.

— Разбира се, ваше превъзходителство. Да отидем ей там.

— Няма нужда да ми казвате — тихо промърмори Дизра, когато стигнаха. — Дошли са за документа за унищожението на Каамас.

— Какво удивително откритие, ваше превъзходителство — каза Флим без особен сарказъм. Гласът му едва доловимо изостави тона на върховния адмирал. — Интересното е, че никога не съм чувал Соло или Калризиан да притежават хакерските умения, необходими за тази цел.

Дизра се намръщи. Като се остави настрана наглостта му, актьорът имаше право. Мофът бе проникнал в специалните файлове на императора, но му трябваха години и не един и двама експерти, чиято помощ бе ползвал.

— Тогава хакер трябва да е киборгът, който водят — предположи той.

Флим леко се нацупи.

— Едва ли — каза актьорът. — Не са го видели достатъчно добре, за да го идентифицират, но предполагам, че това е Лобот, администраторът на Калризиан от времето преди Ендор, когато още беше на Беспин. Доколкото знам, Лобот също няма хакерски умения…

Той не довърши думите си и присви очи.

— Какво има? — попита Дизра.

— Веднъж слушах за един номер — бавно отвърна Флим. — Хакерски номер, за който се сети един от покрайнините преди няколко години. Какъв е той ли? Тихо… да помисля малко.

В продължение на няколко секунди единственият шум, който нарушаваше тишината, идваше от тихите разговори на мъжете, които пишеха по клавиатурите си и си предаваха един на друг новопостъпилата информация — цялата отрицателна. Дизра на няколко пъти си пое дълбоко дъх, опитвайки се да овладее нетърпението си. В града имаше вражески шпиони на свобода… Изведнъж очите на Флим отново се фокусираха върху него.

— Верпинец — каза той победоносно. — Така беше, верпинец — актьорът направи половин крачка покрай мофа. — Лейтенант, започнете широкоспектърно честотно комуникационно сканиране — нареди той. Гласът му отново бе гласът на Траун. — Съсредоточете се върху верпинските биокомуникационни честоти.

Лейтенантът дори не вдигна вежди.

— Слушам, сър — отривисто отвърна той и се зае за работа.

— Един момент — каза Дизра и едва не сграбчи Флим за ръкава, припомняйки си точно навреме, че това би било недопустимо, ако до него стоеше истинският върховен адмирал. — Верпински биокомуникационни честоти?

— Това е наистина хитър и много впечатляващ номер — каза актьорът и снижи глас, така че само мофът да може да го чуе. — Разполагате някъде хакер верпинец. Търсач с имплантант, настроен на личната му биокомуникационна честота, влиза в системата, в която искате да проникнете. При информационния поток, който имплантантьт може да пренася, двамата работят почти като телепати. Верпинецът вижда през неговите очи и извършва цялата работа на клавиатурата си, а търсачът повтаря всичко на истинската система.