Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Добре — каза Калризиан и пристъпи към редицата на R8.

— Може ли да ги пробвам?

— Разбира се, сър — любезно отвърна протоколният дроид.

— Направете каквито проби желаете.

— Благодаря — Ландо махна към първия R8. — Ти… първият… искам да излъчиш многотонов сигнал на следните честоти — той изреди честотите. — Следващият. Искам да излъчиш различни тонове на различни честоти — и издиктува честотите.

— Един момент, сър — прекъсна го Сифайвемо със смутен глас. — Не е разрешено да излъчвате неоторизирани комуникационни сигнали в града…

Един R8 изчурулика кратко съобщение.

— О! — някак изненадано възкликна протоколният дроид.

— Сигурен ли си, че някоя от честотите не се използва от някого?

Астромеханичният дроид избипка утвърдително.

— Разбирам — каза протоколният му събрат. — Простете, сър. Моля, продължете.

Ландо продължи да вика астромеханичните дроиди от редицата и да им задава по една от основните верпински биокомуникационни честоти.

— Добре — каза той, след като свърши, и се обърна към Сифайвемо. — Отлично. Кажете им да продължат да предават, а аз ще отида до въздушната си шейна да се уверя, че поддържат необходимите честоти.

— Желаете да продължат да предават ли, сър? — отново смутен попита Сифайвемо. — Но, сър…

— Не очакваш да купим толкова много дроиди само защото казваш, че излъчват, както трябва, нали? — намеси се Хан.

— Не се притеснявай… един от хората ни ще остане — той посочи към един мъж в тъмнозелена дреха, който разглеждаше домашните дроиди.

— Той ще остане тук, докато ние направим проверката и се върнем — добави Ландо. — Нали издавате фактури за поръчки над двайсет бройки?

— Разбира се, сър — отвърна дроидът и видимо грейна. — Просто трябва да покажете удостоверението си, когато давате поръчката.

— Добре — каза Калризиан и вдигна вежди към приятеля си. Той схвана намека и тръгна с Лобот към най-близкия изход. — Връщаме се след няколко минути.

Две минути по-късно тримата бяха отново на улицата.

— Добре се сети да му кажеш, че оставяме някого — обърна се Ландо към Хан. — Това ще ни спечели няколко минути преди да започнат да си задават неудобни въпроси.

— Стига само да не започнат да разпитват самия човек — добави Соло. — Какъв е планът? Да се върнем право на кораба ли?

— Планът ми беше това — отвърна бившият комарджия.

— Освен ако не мислиш, че малко предпазливост ще оправдае загубата на време.

— Точно това се питам — отвърна Хан. — Излъчванията на дроидите трябва да заглушат ехото поне за известно време. Но те вече имат представа, къде се намираме. Ако успеем да вземем някой товароносач, ще можем да заобиколим космодрума и да влезем от другата му страна.

— Стига да не ни хванат — добави Ландо. — Правят проверки на шофьорите на товароносачи.

— Рискът си струва — каза Хан с категоричността на човек, вече взел решение. — Хайде… ето го най-близкия.

Разговорът, или поне онази част, която Кароли чу през полуоткрехнатата врата, бе кратък, остър и неприятен. И извънредно показателен — пиратите Каврилу се оказваха съюзници на Империята!

От една страна, Кароли смяташе, че това не е кой знае какво откритие, особено след подслушания разговор между Соло и Калризиан. Все пак Империята въртеше незаконни сделки с отрепките от покрайнините от години, като се започнеше с онази прокълната връзка на Палпатин с принц Ксизор и се свършеше с току-що чутото. Фактът, че огромната, някога наброяваща милиони системи Империя, сега бе сведена до жалка шепа сектори, представляваше само още една причина да ги наемат, за да свършат черната работа.

Но, от друга страна, наистина бе новост. Зотип не говореше с Дизра като подчинен с началника си, а като равнопоставен. Много недоволен равноправен партньор, ако се съдеше по тона и потока хули и обиди, които пиратският главатар изсипа върху имперския моф. Още по-интересни бяха заплахите на Зотип да направи споразумението им публично достояние, което показваше, че то не е нито одобрено, нито известно на останалата част от имперското ръководство. Първоначално Кароли последва Зотип с намерението да му отмъсти за лорардианското клане преди три години, а се натъкна на нещо далеч по-интересно.

— Смяташ ли, че ще дойде? — прекъсна разсъжденията й гласът на един от пиратите.

— Разбира се, че ще дойде — изсумтя Зотип. — Да не мислиш, че предпочита да обявим уговорката си по обществената комуникационна честота на Бастион?