Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Ваше превъзходителство, имаме проблем — отривисто каза мъжът от екрана на интеркома. — Изглежда, шпионите са се изплъзнали от мрежата.

Дизра преглътна ругатнята си.

— Как?

— Използвали са дроидите от един магазин, за да заглушат биокомуникационната верпинска честота — отговори лейтенантът с погнуса. — Докато определим местоположението на магазина и изключим излъчванията, те бяха излезли от обхвата на еходетекторите ни. Върховният адмирал Траун при вас ли е?

— Да — каза Траун и застана до мофа. — Ще остана тук за малко. В това време разпръснете еходетекторите си в двете посоки спрямо последното им местонахождение и вижте дали няма да ги засечете отново.

— Слушам, сър — отвърна лейтенантът.

Дизра изключи екрана и хвърли зъл поглед към адютанта си. Не трябваше да се оставя да бъде предуман да се въвлече в конфронтация срещу пиратския главатар, докато Соло и Калризиан бяха още на свобода.

— Най-добре да се връщаме — каза той и погледна към върховния адмирал.

— Как така? И ще ни оставите тук? — попита Контрол. Той бе направил още една крачка назад и все още държеше ръцете си скръстени на гърдите.

— Не ставайте смешни — остро отвърна мофът, изведнъж много уморен от Зотип и пиратите му. — Щом не искате да сте на печелившата страна, ваша работа. Има достатъчно, които искат. Майор Тирс, обадете се за ескорт, който да изпрати гостите ни.

— Не мърдайте — изръмжа Зотип, надигна се от стола си и отпусна ръка върху дръжката на бластера си. — Ще си тръгнем, след като си получа двайсетте милиона. Сега се бръкнете или…

— Или какво? — попита Дизра. — Неблагодарен, мръсен…

— Достатъчно — извика пиратът, вдигна пръсти към устата си и изсвири пронизително. Двамата пирати, които стояха от двете му страни посегнаха към бластерите си…

Тирс се раздвижи. Най-близкият до гвардееца пират дори не успя да извади оръжието си от кобура. Кратко намушкване, бързо движение на ръце, приглушено пукане на кости и пиратът се свлече на дебелия килим като празен чувал. Другарят му, от дясната страна на Дизра, изруга стреснато. Мофът обърна глава, за да го погледне, и докато още се обръщаше, от страната на Тирс се чу тихо прошумоляване и изведнъж от гърдите на мъжа щръкна дръжката на нож.

Тя бе втора, една вече стърчеше от гърлото му.

Дизра стаи дъх. Бързо обърна поглед към високата стройна жена, която изневиделица се бе появила в стаята през скритата в стената врата. Ръката й трепна, проблесна отразена светлина…

И Зотип простена от болка и политна напред право към ритника, който бившият гвардеец заби в стомаха му и който изтръгна още един болезнен стон от гърлото му. Пиратският главатар се просна с тежък звук върху компютърното бюро, а бластерът изхвърча от ръката му и падна на пода. А Дизра се хвана, че не може да откъсне поглед от дръжката на ножа, която се появи в средата на гърба на пирата. Без всякакво съмнение, дар от жената.

Той вдигна поглед към нея. Тя безшумно отиде до бюрото, пренебрегвайки тримата мъже. Хвана брадата на Зотип и вдигна главата му, така че замъглените му очи да я погледнат.

— Това беше за Лорардиан — тихо, но безжалостно каза тя.

Устата на разбойника се отвори веднъж, но от нея не излезе звук. Замъглените му очи се замъглиха още повече и се затвориха. Жената пусна брадата му, Зотип клюмна отново и не помръдна повече.

В стаята отново се възцари тишина. И отново Траун я наруши.

— Добра работа — каза той. — Благодаря за съдействието.

— Не че имах нужда от него — стегнато добави Тирс. Дизра го погледна и с лека изненада забеляза, че гвардеецът бе извадил отнякъде малък бластер и го държеше насочен към жената.

— Коя сте вие?

Тя вдигна поглед от тялото на мъртвия пиратски главатар. Очите й бяха безрадостни и леко пренебрежителни. Жената изгледа Тирс от глава до пети.

— Очевидно не всичките ви хора умеят да ценят другите както вие, адмирал Траун — каза тя, пренебрегвайки въпроса на гвардееца.

— Простете на майор Тирс — успокояващо каза върховният адмирал. — Безопасността ми е една от първостепенните му грижи. Той приема много сериозно тази отговорност. Но не ви разбира като мен — Траун махна към бластера на гвардееца. — Можете да свалите оръжието, майоре. Тайните охранители на Мистрил не убиват безразборно или без причина.

Дизра изведнъж изстина. Тайните гардове на Мистрил? В неговия дворец? Жената премига, очевидно изненадана от разкритието на самоличността й.