Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Той го заобиколи с бързи крачки, като през цялото време ругаеше. Студена пот изби по челото му. „Не. Не могат.“

Но бяха. Тайното чекмедже бе разбито. Информационните чипове ги нямаше.

Треперещите ръце на Дизра намериха копчето на интеркома.

— Тирс, елате в кабинета ми — успя да каже той с глух глас заради блъскането на сърцето в гърдите му. — Веднага!

След това натисна копчето за постовите пред вратите на кабинета си.

— Кога си тръгна Пелаеон? — попита той.

— Преди пет-шест минути, ваше превъзходителство.

Това означаваше, че вече бе напуснал двореца и бе на път за космодрума, а столичната служба за сигурност бе пръсната из целия град, заета с безполезното издирване на Соло и Калризиан. Дизра стисна зъби. Грандиозният план, който бе изработил с толкова труд, се объркваше пред очите му. Всичко бе записано на тези информационни чипове… всичко. Кодирано, разбира се, но Пелаеон щеше да успее да го дешифрира… И тогава друга, още по-ужасна мисъл впи нокти в сърцето на имперския моф. Полковник Вермел, скрит в глухата тясна арестантска килия на станция Римсий…

За около минута далекообхватният предавател мина през всички ретранслатори до станция Римсий. А когато това стана… Тайната врата в другия край на стаята се отвори и в кабинета му влезе Тирс.

— Хванахме ги — съобщи той с мрачно доволство. — Корабът им е на док сто петдесет и пет…

— Пелаеон е взел информационните чипове — зловещо го прекъсна Дизра.

— Какво? — попита майорът.

— Информационните чипове, глупако! — изръмжа мофът. — „Мъст“, споразумението ни с пиратите на Зотип, имена и подробности от промишлено-финансовата мрежа, която използвах… всичко.

Бившият гвардеец издиша със свистене между зъбите си и хвърли поглед към празното чекмедже.

— Невероятно — каза той, сякаш на себе си. — Всъщност е проникнал в личните ви архиви. Не очаквах, че е способен на това. Сигурно идеята е била на Дрейф.

— Ще разберем подробностите на процеса — остро каза Дизра. — Какво ще правим?

— Какво трябва да правим? — сви рамене адютантът. — Нали са кодирани? Докато Пелаеон ги дешифрира…

— Вече ги е дешифрирал — прекъсна го мофът. — Поне достатъчно. Наясно е, че Вермел е на станцията Римсий.

Лицето на Тирс доби сериозно изражение.

— Откъде знаете?

— Току-що се опитах да се свържа — обясни Дизра. — Пелаеон е блокирал всички връзки със станцията.

Майорът намръщено погледна празния екран на интеркома.

— Бърза работа — промърмори той. — Много добре, адмирал е!

— Оставете това — процеди Дизра, който се тресеше от страх, гняв и безсилие. Нима бившият гвардеец не разбираше, че целият план щеше да се срине върху тях? — Трябва да го спрем. Трябва да изведем Вермел, преди Пелаеон…

— Не — прекъсна го майорът с решителен глас. — Трябва да хванем Соло и Калризиан, преди да са се качили на кораба си, и да им устроим едно представление с нашия адмирал Траун.

— Да не сте луд? — извика мофът. — Какво значение има Соло… става дума за главата ми!

— Успокойте се, Дизра — каза Тирс. Гласът му плисна като студена вода в лицето на мофа. — Няма значение какво е взел Пелаеон. Разбирате ли? Няма значение. Ние държим крайния печеливш коз: върховния адмирал Траун. Той трябва само да поеме командването и да заяви, че всичко, което сме правили, е било по негова заповед.

Дизра си пое дъх на пресекулки и гневно изгледа адютанта си с безмълвна и безсилна ярост, задето гвардеецът с такава лекота отхвърляше годините, които мофът бе посветил на начинанието. А и защото бе прав.

— Добре — процеди той. — Забравяме за Пелаеон. Какво ще правим?

— Не сте ме слушали — присви очи майорът. — Имаме номера на дока, на който са кацнали… жената мистрил Дълин е дошла с тях, скрита в един от контрабандните отсеци на кораба им. С адмирала трябва да сме там преди тях. Разбирате ли?

— Разбирам — отвърна Дизра. Едва сега мозъкът му започна да се отпуска от шока и паниката, които го бяха сковали. — Не съм дете.

— Радвам се да го чуя — студено каза Тирс. — Защото, докато сме там, ще говорите с Дълин. Разберете какво иска и какво е необходимо, за да привлечем Мистрил на наша страна.

Долната челюст на Дизра висна. Това, което знаеше за Мистрил от докладите…

— Искате да ги направите наши съюзници? Те мразят Империята.

— Трябва ни нова групировка, която да замести пиратите Каврилу — отвърна бившият гвардеец с изчерпващо се търпение. — И нямаме време да спорим по въпроса. Траун и Дълин са в библиотеката срещу апартамента ви. Идете и го сменете, така че ние да можем да стигнем до космодрума. Разбрахте ли? Мърдайте!