Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Но не беше по-блестяща от бронята на шестимата щурмоваци, които го обграждаха. „Май все пак, каза си Соло, не би било добре да се втурнем презглава към «Дамата на късмета».“

— Просто търсех потвърждение, че хакерът ви е верпинец — продължи Траун, докато се приближаваше към тях. — Щом го потвърдихте, като заглушихте тези биокомуникационни честоти, трябваше само да прегледам дневниците на космодрума за кораб, който е кацнал тук осем, дванайсет или седемнайсет дни преди безпилотната сонда, която сте последвали от паршунската свързочна станция на Убикторат.

— Един момент. Не ви разбрах — каза Хан и се свъси. — Осем, дванайсет или седемнайсет дни?

Върховният адмирал се усмихна.

— Това са важни числа за верпинците — поясни той. — Не съзнателно може би, но въпреки това са дълбоко вкоренени в тях. Бе очевидно, че верпинецът е майсторът хакер в групата ви. Следователно той би трябвало да направи промените в дневниците на космодрума, за да прикрие местоположението на кораба ви. Нужно ли е да продължавам?

— Не — отвърна Хан. Студени тръпки полазиха по гърба му. На срещата им в тайното жилище в Планинската кула Ландо бе заявил, че е видял Траун. Твърдеше го и спореше независимо от всички аргументи и доказателства за противното. Тогава Хан се запита как може приятелят му да се плаши толкова лесно. Сега разбра.

— Така — каза върховният адмирал и го погледна със съчувствие, за което бившият контрабандист не даваше пукната пара. — Да минем на въпроса — той леко повиши глас.

— Майоре.

Вляво от тях иззад една купчина кашони излезе млад мъж с отличителните знаци на имперски майор на униформата. Очите му зорко наблюдаваха пленниците. В дясната си ръка мъжът държеше бластер, а в лявата — информационен чип.

— Може би си спомняте, капитан Калризиан, че при последния ни разговор — продължи Тарун, докато майорът приближаваше към тях — казахте, че ако искам да спася Новата република от настоящата й криза, трябва просто да ви дам пълния документ за унищожението на Каамас.

— Да, спомням си — отвърна Ландо. Майорът спря на метър пред него. — Казахте ми, че ще е нужно много време.

— По-малко, отколкото предполагах, както се оказа — съгласи се върховният адмирал. — Ето го.

Младият майор подаде информационния чип.

— Как така „Ето го“? — попита Калризиан и погледна така, сякаш очакваше чипът да се взриви в лицето му.

— Документът за унищожението на Каамас — простичко отговори Траун. — Ваш е. Вземете го.

Бавно, колебливо Ландо пое информационния чип.

— Каква е уловката? — попита той, след като майорът направи крачка назад.

— Няма уловка — увери го Траун. — Както ви казах и тогава, просто искам да помогна.

— Разбира се — обади се Хан. Гласът му прозвуча грубо след мекия тон на върховния адмирал. — Както помогнахте за разрушението на сградата на Обединените кланове на Ботауи ли?

Блестящите червени очи се обърнаха към него.

— Моля обяснете!

— Зад размириците на Ботауи стоеше имперски отряд — сковано каза бившият контрабандист. Застанал до него, Ландо му шъткаше да млъкне, а и той самият трябваше да признае, че да обвинява Траун в лицето, едва ли бе най-дипломатичният жест. Но залогът бяха главите им — неговата и на Лея, и той нямаше да остави Траун да се измъкне под прикритие на помирението. Особено след жертвите и разрухата, които размириците на Ботауи бяха причинили. — Намерихме пренасочващия кристал, който са използвали за ксероловия бластерен снайпер.

Надяваше се поне на леко трепване от страна на върховния адмирал при споменаването на оръжието. Траун само се усмихна горчиво.

— Да, ксеролов бластерен снайпер — каза той. — Очевидно той все още е предпочитаното оръжие от убийците и саботьорите. Но в този случай сте тръгнали в погрешна посока. Последните пет ксеролови бластерни снайпера, притежание на Империята, бяха откраднати преди шест месеца от убикторатския склад на Маркуара — очите му проблеснаха. — Ако искате да ги намерите, ви предлагам да претърсите частното имение на висшия съветник Борск Фейлия.

Хан и Ландо си размениха стреснати погледи.

— Фейлия?

— Да — потвърди върховният адмирал. — Частната му армия ги открадна.

— Не — каза Соло. Думата излезе механично от устата му.

— Това е нелепо.

И все пак… Фейлия знаеше, че Хан и Лея отиват в сградата на Обединените кланове, за да проверят истинското състояние на ботанските финанси — задача, която така и не довършиха след размириците. Траун сви рамене.