Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Нямам представа — сви рамене актьорът. — Дори не знам какво е Лорардиан.

— Как така не знаете? — попита мофът и се намръщи. — Там говорехте така, сякаш знаете всичко.

— Да си добър актьор, означава да убедиш публиката, че знаеш повече, отколкото всъщност знаеш — търпеливо обясни Флим.

— Разбира се. Забравих — намръщи се Дизра.

— Не се изпълвайте така с благородно негодувание срещу мен, Дизра — предупреди Флим. Лицето му помръкна. — Вашите набези с пиратите Каврилу срещу корабите на Новата република са същата работа. Както и свещеното ви движение „Мъст“ — добави той и премести очи към майора. — Няколко имперски агенти, които се преструват, че са голяма група недоволни граждани. Без да споменаваме цялата тази комедия с Траун. Затънали сте до гуша в подобни представления. И двамата. Не че сте имали някакъв избор при днешното състояние на Империята — той бавно се изправи от стола си. — Ще ви кажа и още нещо — добави актьорът. — Дори да се сдобиете с военната мощ, която си пожелавате, пак ще имате нужда от мен — той се удари в гърдите. — Аз единствен от вас познавам покрайнините. Кои са пиратите и наемниците, къде може бързо да се намери добър ловец на глави… Ако искате да наемете други пирати, пак мен ще трябва да попитате. Аз веднага разбрах, че Дълин е мистрил, от начина, по който се биеше.

— Не го оспорваме — каза Дизра, леко изненадан от разпалеността на Флим. — Какво искате да кажете с всичко това?

— Казвам, че ако тази Ръка на Траун се появи, може вече да нямате нужда от моята маска на Траун — остро отвърна той. — Но ще имате нужда от мен.

В продължение на няколко минути в стаята се установи тишина. Флим ядно мяташе поглед ту към мофа, ту към адютанта му, дишайки тежко. Майорът пръв наруши мълчанието.

— Свършихте ли? — меко попита той.

Флим се взря в лицето му и сякаш част от сковаността му го напусна.

— Да — промълви той. — Просто… това ще раздвижи духовете, Тирс, от Корускант до Външния ръб. Ръката на Траун няма да разбере само ако живее под земята.

— И преди ви казах, че можем да ви предпазим от него — отвърна гвардеецът. — И ще го направим. Не се притеснявайте.

— Добре — актьорът отпи голяма глътка от чашата си. — Добре.

Ландо дръпна дръжката на хипердвигателите и звездите в небето над Бастион се разтеглиха в бели линии.

— Е! — каза той. Искаше възклицанието му да прозвучи небрежно, но вместо това в него се усети напрежение. — Изглежда, наистина ни пуска да си вървим.

Хан, който стоеше в креслото до него, не отговори. Всъщност той едва ли бе казал и десет думи, откак Траун напусна дока. Ландо погледна приятеля си и се запита дали не е време да се разтревожи за него. Бившият контрабандист сигурно усети погледа му.

— Наистина ли беше той? — тихо попита Хан, без да откъсва очи от пъстрото хиперпространство.

Ландо кимна с пресъхнало гърло.

— Съвършено спокоен, съвършено овладян, през цялото време три крачки пред нас — каза той. — Не може да е друг освен Траун.

— Нямаше да повярвам — Хан погледна към Ландо и изкриви уста. — Не повярвах — поправи се той. — Каквото и да съм ти казал тогава в Планинската кула…

— Забрави за това — прекъсна го Ландо и махна с ръка. — Когато го видях за пръв път, и аз не повярвах. Поне не исках да повярвам.

— Имаме проблем, Ландо — поклати глава Хан. — Отсега нататък не можем да вярваме на нищо, което виждаме. На нищо, което виждаме, на нищо, което чуваме, на нищо, което се случва пред очите ни. След връщането на Траун на сцената.

— Не знам — неуверено отвърна приятелят му. — Със или без Траун територията на Империята пак си остава осем сектора. Може би точно това цели, да обърка Корускант до степен на окаменяване.

— Кой знае… — отвърна Хан. В гласа му се прокрадна известно оживление. Поне вече не звучеше толкова отпаднало. „Време беше“, помисли си Ландо. — Точно това те влудява в него. Правиш нещо и се оказва, че той е искал да направиш точно това. Не мърдаш и той хвърля примка върху теб.

— Какво според теб очаква да направим в случая? — попита Ландо и посочи информационния чип.

— Не знам какво очаква — каза Соло, пресегна се и го взе. — Но ще ти кажа какво ще направим ние. Първо ще го прочетем и ще видим дали съдържа имената, които всички умират да научат. Второ, ще се обадим на Лея веднага щом влезем в обхвата на холонет, и ще й кажем, че документът е у нас. И, трето… — той посочи с палец зад рамото си, — …ще го дадем на Моегид и ще го накараме да го провери шестнайсет пъти. Да видим дали Траун не е скрил някоя изненада.