Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Ландо уморено погледна информационния чип.

— Мислиш, че има изненади?

— Имаме работа с Траун — простичко отговори Хан.

— Да — кимна Ландо.

Приятелят му стана от креслото и погледна уредите на контролното табло.

— Хайде… не поверявам това чудо на корабния компютър — той размаха информационния чип в ръката си и тръгна към вратата. — Да намерим електронен бележник и да видим какво има на него.

При първото спиране, което „Волният Карде“ направи, след като напусна Дайарк, не видяха нищо. Нищо освен завихрените светлини на Католската пукнатина, пламтящите потоци от замръзнали облаци йонизиран газ и миниатюрните мъглявини, сякаш насила изтръгнати от тях. Така бе и при второто им спиране, и при третото, докато Шада не се запита дали изгубеният свят на Ексокрон наистина не е само мит. При петото спиране го намериха.

— Изглежда не зле — неуверено каза Трипио, застанал до нея, докато наблюдаваха през илюминатора на мостика малката планета, към която бързо се приближаваха. — Надявам се обитателите й да са приятелски настроени.

— Не се надявай на това — отвърна Шада и усети неприятна сухота в устата. Там някъде долу, ако Джейд и Калризиан бяха прави, ги чакаше Джори Кардас. Седнал пред руля, Одонл се извърна към мостика.

— Не трябва ли да подготвим турболазерите? — обърна се той към Карде. — Ако не погледнат с добро око на това, че нахълтваме в уединението им.

Карде прикриваше добре нервността си, но за Шада не беше проблем да я долови.

— Тук сме, за да говорим, не за да се бием — напомни той на Одонл. Гласът му не трепна. — Не искам никой да остава с друго впечатление.

— Да, но след Дайарк…

— Тук сме, за да говорим — повтори Карде с нетърпящ възражения тон. — Хшиши, засичаме ли някакви сензорни сонди? Чин, някакви съобщения?

— Няма сонди засега, водачо — отговори тогорианката.

Както Шада установи, козината й бе прилепнала към тялото. Явно бе прихванала от настроението на шефа си.

— Няма и съобщения, сър — добави Чин. — Може би още не са видели, че идваме.

— О, видели са — възрази търговецът. — Единственият въпрос е…

Думите му бяха прекъснати от избипкване от комуникационната конзола.

— Входящ кораб, говори адмирал Трей Давид, заместник на Хорзао Дар, първи адмирал на Обединената въздушно-космическа флота на Ексокрон — прозвуча учтив, но твърд глас. — Моля, идентифицирайте се.

Чин протегна ръка към таблото си…

¦ — Не, остави на мен — спря го Карде и видимо събра кураж, докато натискаше копчето на интеркома. — Адмирал Давид, говори Талон Карде, капитан на товарен кораб „Волният Карде“. Намеренията ни са изцяло миролюбиви. Искаме разрешение за кацане.

Настъпи дълга пауза, много дълга. Шада потърка кокалчетата на пръстите си, представяйки си разгорещения спор, който се водеше в щаба на Обединената въздушно-космическа флота на Ексокрон…

— „Волният Карде“, говори адмирал Давид — каза същият глас. — Известно ми е, че сте тук, за да се срещнете с Джори Кардас. Потвърждавате ли го?

Шада внимателно наблюдаваше Карде, но като се изключи мигновеното трепване на ъгълчето на устата му, той не реагира.

— Потвърждавам — отвърна Карде с глух, но овладян глас. — Спешно трябва да обсъдя с него жизненоважен въпрос.

— Разбрах — пак настъпи пауза, този път по-кратка. — Той очаква ли ви?

Още едно трепване на ъгълчето на устата.

— Не съм сигурен дали очаква е точната дума. Мисля, знае, че идвам.

— Нима! — каза Давид. В гласа му прозвучаха особени нотки. — „Волният Карде“, имате разрешение за кръг петнайсети на военното поле на град Ринтата. Изпращаме ви координатите.

— Благодаря — отвърна контрабандистът.

— Получих ги — каза Одонл и се вгледа в навигационния си екран. — Право пред нас е.

— Изпращаме ескорт — продължи адмирал Давид. — Мисля, няма нужда да уточнявам, че е във ваш интерес да сътрудничите с него.

— Не, разбира се — отвърна Карде. — Ще се видим ли долу?

— Съмнявам се — каза адмиралът. И този път в гласа му ясно се долавяше двусмисленост. — Но може би ще имаме късмет. Човек никога не знае. Край на връзката.

За кратко време мостикът остана безмълвен. Шада погледна към другите, към сериозните им лица, напрегнатите рамене и изпънатите гърбове. И да не са осъзнавали досега пред какво им предстои да се изправят, помисли си тя, вече знаят. Но на никого не му и хрумваше да се измъква. Истински верен, сплотен, съвършено предан на капитана си екипаж. Както някога Шада бе предана на идеалите на Мистрил. Дори когато другите почти бяха забравили за тях. И пред лицето на приближаващата опасност споменът за тази загуба й причини дълбока болка.