Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Няма да ви убеждавам. Истината ви очаква, открийте я, ако желаете. Междувременно… — той кимна към информационния чип в ръката на Ландо. — Приятен ден, господа, и лек път.

Без да дочака отговор, върховният адмирал се обърна и закрачи към изхода. Трима от щурмоваците му го обградиха и тръгнаха с него. Останалите трима и майорът изчакаха да се скрие от поглед, обърнаха се и също си тръгнаха. След като и те напуснаха дока, щурмоваците на покрива свалиха оръжията си и също изчезнаха.

Когато останаха сами Хан се обърна към приятеля си, който го гледаше изпод вежди.

— Е, Ландо — каза бившият контрабандист, опитвайки се да овладее гласа си. Не беше от най-сполучливите му опити.

— Май ти дължа извинение.

— Остави извиненията — отвърна Калризиан, наведе се да вземе оръжията им от земята и бързо огледа празния док. — Да се махаме!

— Да — съгласи се Хан, хвана Лобот за ръката и го обърна към рампата на „Дамата на късмета“. — Да се махаме!

— Трябваше да им видите физиономиите — каза Флим, въртейки питието в чашата си. Унилият му глас контрастираше с въодушевените думи. — Бяха толкова ужасени и така се стараеха да го прикрият. Много забавно беше.

— Навярно едва сте се сдържали да не се разсмеете — кисело отвърна Дизра. — Въпросът е дали са повярвали?

— Повярваха — увери го Тирс, пъхна един информационен чип в електронния си бележник и взе следващия от купа. Само той от тримата не изпитваше никакви съмнения в представянето на Флим. — Нашият върховен адмирал бе съвършен като полирана прозрачна стомана. Дори не трепна, когато Соло му запрати ботанския командоски отряд в лицето.

— Ботанският отряд? — попита мофът. — Нашият ботански отряд? Групата на Навет?

— Успокойте се… заговори за тях във връзка с размириците в сградата на Обединените кланове — обясни майорът. — Едва ли знаят, че Навет е на Ботауи в момента.

— Надявам се, че не знаят — тихо каза Дизра. Но пък цялата схема бе описана в информационните чипове, които Пелаеон бе откраднал от бюрото му. Все пак не беше вероятно адмиралът да хукне към Корускант, за да предупреждава. — Как са разбрали, че ние стоим зад размириците?

Тирс сви рамене:

— Кой знае? Няма значение… нашият адмирал отби блестящо атаката — той погледна към Флим: — Какво беше това оръжие, откраднато от склада на Маркуара? Не си спомням да съм чувал такова нещо.

Флим отпи от питието си.

— Не си спомняте — отвърна той, — защото измислих всичко. Реших, че ще бъде…

— Измислили сте си го? — прекъсна го Дизра. — Що за глупав номер?

— Такъв, че да ми се махне Соло от главата — сковано отговори Флим. — Защо? Не го ли одобрявате?

— Не, не го одобрявам — отсече мофът. — Не отговаря на образа. Траун не си измисляше разни работи… ако не знаеше нещо, го казваше.

— Успокойте се, ваше превъзходителство — каза Тирс. Но той самият сякаш бе позагубил от въодушевлението си, когато погледна към актьора. — Трябваше да каже нещо… не можем с едната ръка да предлагаме помощ на Корускант, а с другата да организираме размирици. Поне спечели време, докато проверят думите му.

Дизра изсумтя.

— Колкото и да е малко.

— Колкото и да е малко, ще ни стигне — твърдо заяви майорът. — Гражданската война в Новата република ще започне след седмица. Тогава никой няма да се интересува от някакви размирици и откраднати бластерни снайпери — той кимна към вратата на тайния коридор. — И като стана дума за печалби, как мина разговорът ви с нашата гостенка? Ще можем ли да се възползваме от услугите на мистрил?

— Не зная — отвърна Дизра и за миг стисна уста. — Мистрил не работи за Империята… сигурно го повтори поне петнайсет пъти. От друга страна, се съгласи да се обади на една от ръководителките им, за да дойде да говори с нас. Има нещо, което искат много, но не можах да я накарам да ми го каже.

— Искат отмъщение — сериозно каза Флим. — Като всеки в днешно време.

— Отмъщение срещу кого? — попита мофът.

Актьорът сви рамене.

— В покрайнините се говори, че светът им е бил унищожен от война с човек или хора, неизвестни допреди няколко десетилетия. Парите, които Мистрил печели, като продава услугите си, все още отиват за издръжка на оцелелите.

— Как се казва светът им? — попита Дизра.

— Не зная — отвърна Флим. — Пазят го в тайна. Може би се страхуват, че онзи, който го е довел до това състояние, ще се върне и ще довърши делото си.

— Тя спомена нещо за отмъщение за Лорардиан — каза Тирс. — Може ли това да е системата?