Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Как разбрахте коя съм? — попита тя и присви очи.

— Хайде, хайде — каза Траун с лек укор и махна към касапницата около тях. — След демонстрацията на бойните ви умения каква друга бихте могли да бъдете освен мистрил? А и забележката ви за Лорардиан… — добави той с мек глас.

— Моите съболезнования.

— Благодаря — отвърна тя и с неохота наведе глава в поклон. — Не мислех, че някой друг знае или го интересува какво стана там.

— Информацията е част от работата ми — отвърна върховният адмирал.

— Предполагам — каза жената и кимна вляво от себе си.

— Какво смятате да правите с останките?

— Още не знам — каза Траун. — Кажете ми, Контрол, какво да правим с вас?

Дизра отмести очи от жената и изведнъж със закъснение осъзна, че последният пират не е бил включен в сметките. И с основание. Контрол стоеше напълно неподвижен на същото място както в началото на битката. Ръцете му бяха празни и вдигнати пред него. Бластерът не бе напускал кобура му. Лицето му не изразяваше нищо, нито страх, нито гняв.

— Поздравления, адмирале — каза той и кимна първо към Траун, след това към Тирс. — Майоре. Очаквах щурмоваци, скрити в ниши в стената. Подходът ви беше много по-изтънчен и не по-малко ефикасен — той обърна глава към жената. — Вашата поява, от друга страна, бе пълна изненада. Разбирам, че сте се промъкнали зад нас. Давам мило и драго да разбера как.

— Единственото нещо, което Мистрил може да предложи на пиратите Каврилу, е смърт — отвърна студено тя. — Посочете ми причина, поради която да не продължа с вас?

Контрол сви рамене. Дизра знаеше, че не е толкова спокоен, колкото се опитваше да изглежда.

— Вече отмъстихте за смъртта на мистрилите, загинали на Лорардиан — каза той. — Зотип бе този, който създаде проблемите. Никой от нас не можеше да направи нищо — пиратът отново погледна към имперския моф. — Пак той настояваше за отмъщение срещу вас и адмирал Пелаеон за фиаското при Песитин, ваше превъзходителство — добави пиратът. — Предлагам да оставим всичко това зад гърба си.

Тирс изсумтя под нос.

— Не му липсва смелост, нали?

— Не сте схванали думите му, майоре — каза Дизра и се усмихна на Контрол. Изведнъж всичко си дойде на мястото.

— Контрол не се опитва да си спаси кожата. Той е планирал конфронтацията от самото й начало.

Жената се намръщи към мофа.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че се е уморил все да бъде на второ място — отвърна й Дизра, без да изпуска разбойника от очи. Леката многозначителна усмивка на устните на Контрол бе доказателството, че е познал. — Всичко е било чиста политика.

— Беше повече от политика, ваше превъзходителство — поправи го Контрол. — Зотип беше устат и самохвалко, но нямаше ум да ръководи голяма организация, като нашата. От години аз я удържам цяла. Отдавна е време да взема не само работата, но и наградата за нея.

— Колко удобно, че разчистихме пътя вместо вас — каза Траун. — Има ли още нещо, което можем да направим за вас?

— Като начало бих искал да си тръгна от тук жив — отвърна пиратът и се усмихна на всеки от тримата мъже. Това беше едновременно самодоволна и умилкваща се усмивка. — Освен това… — той се поколеба. — Зотип бе прав за уговорката ни с моф Дизра — каза Контрол и прехвърли вниманието си към върховния адмирал. — Справихме се доста добре, но и поехме доста рискове. А, изглежда, и Новата република е тръгнала по петите ни. Мисля, че е време да се оттеглим.

— Тогава се отказвате от възможността да участвате в подялбата на галактиката след победата на Империята — предупреди мофът и се запита защо изобщо си прави труда да убеждава Контрол. Изобщо не го интересуваше дали пиратите Каврилу щяха да останат в играта или не.

Нямаше нужда да се притеснява.

— Ще рискуваме — каза Контрол. — Може и да сте гений, адмирале, но често казано, не мисля, че дори вие бихте могли да се справите.

— Както желаете — отвърна Траун. — Вие, разбира се, ще оставите производствената линия на „Хищни птици“ да работи.

— Ще я оставим да работи — обеща пиратът. — Всъщност ще ви поднеса дела ни от линията като дар за добре дошъл — той се усмихна, но според Дизра усмивката му бе малко неестествена. — И като знак за предишното ни сътрудничество с Империята и приятелското ни разделяне.

— Разбира се — каза върховният адмирал и му се усмихна многозначително в отговор. — И в случай че грешите за границите на гениалността ми.

Усмивката на пирата трепна и се стопи.