Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Загуба на време — каза старата жена. — Имат ли толкова мозък в главите си, ще забележат засадата и със затворени очи.

— Зависи как е направена — твърдо възрази Коран. — И кой я прави.

— Какво? Ти ли? — възкликна Моранда и го изгледа от глава до пети. — Да, бе. Ще си като щурмовак сред еуоци.

— Мислех, че ще съм като ууки на семейна сбирка на ногри.

— Не, не… достатъчно си многостранен, за да се въплътиш и в двете.

— О, благодаря — отвърна Хорн. — Много ти благодаря.

— Престанете и двамата — смъмри ги Уедж. — Коран е прав, Моранда… той е изключително добър в засадите. Но и Моранда е права, Коран. Нямаме нито време, нито хора, за да проследим всички изходящи съобщения дори ако сме сигурни, че ще използват отново същата ретранслационна станция.

— Е, вече поне знаем със сигурност, че някой работи тук — подхвърли старицата. — И това е нещо.

— Не е много — възрази Коран.

— Хрумна ми — повиши глас Уедж — за една възможност, която още не сме обмисляли. „Мъст“ не е местна групировка и значи хората й е трябвало да си намерят подходящо място в града, за да се установят. Въпросът е къде?

Моранда щракна с пръсти:

— Търговия. Сигурно е магазин.

— Права е — съгласи се Коран, забравяйки изведнъж за засегнатата си професионална гордост. — Апартамент няма да свърши работа. Рисковано е много хора да идват и да си отиват по всяко време… Но с един магазин винаги могат да минат за доставчици или за чистачи.

— А ако работиш за някого, нямаш необходимата дискретност — добави старата жена. — Трябва да е скоро отворен магазин, възможно най-близо до сградата на генератора.

— Точно така — каза Уедж. — И тъй като така или иначе не можем да видим строителните планове на сградата…

— Какво чакаме! — възкликна Коран, отблъсна се от стената и тръгна към изходния люк. — В Древстран все трябва да има списък на новооткритите магазини. Да го намерим!

— Не — каза капитан Ардиф и бодна с вилицата в чинията си. — Не го вярвам!

— А новините? — попита полковник Бас. — Изтеглихме пет новинарски съобщения, въпреки че сме забити чак тук. Ако това е номер, е дяволски добър. Простете за израза, сър — със закъснение добави той и с известно смущение погледна към върховния командващ.

— Няма нищо, полковник — отвърна Пелаеон и потисна усмивката си.

Бас се бе издигнал във военната йерархия от обикновен пилот изтребител до командир на едно от авиокрилата на „Химера“ и въпреки че много се стараеше да говори като по-възпитаните офицери, цветистият език на младостта му от време на време избиваше в подобни изрази. На адмирала това му допадаше. Не самите ругатни, разбира се — в начина, по който се изразяваше полковникът, съзираше израз на честност и откритост. Противно на някои, с които Пелаеон бе имал работа, Бас рядко, ако не и никога, не се бе опитвал да скрие мислите или чувствата си зад изискани приказки.

— Това са слухове, полковник… — каза Ардиф и поклати глава. — Приемете фактите: Траун е мъртъв. Адмирал Пелаеон видя смъртта му с очите си. Ако това е номер…

Върховният командващ сведе очи към чинията си и набучи с вилицата си късче бруалки, изключвайки съзнанието си. Откак лейтенант Маврон се върна и разказа историята за предполагаемото завръщане на Траун в системата Кроктар, из коридорите и каютите на имперския флагман се водеше един и същ безкраен спор, с едни и същи доводи и контрадоводи. Всички, от Ардиф до последния човек на борда, имаха собствено мнение по въпроса. Никой не успяваше да наложи становището си и екипажът бе напрегнат като ранен троубоу.

Но поне чакането скоро щеше да свърши. Пелаеон бе дал на генерал Бел Иблис месец и половина, за да направи плановете си, а „Химера“ се намираше на Песитин от две седмици. По някаква причина Бел Иблис не идваше. Беше време да се прибират. Да се върнат при Империята и Бастион. И да научат какво точно е правил моф Дизра. След като станеше от масата, адмиралът щеше да заповяда да започне подготовката за тръгването им. Ако Бел Иблис не пристигнеше до един час след издаването на заповедта…

— Адмирал Пелаеон, капитан Ардиф, говори мостикът — разнесе се гласът на майор Тшел от вградения в масата високоговорител. — Моля, представете се.

Ардиф първи натисна копчето.

— Говори капитанът — каза той. — Адмиралът е при мен. Какво има?

— В системата току-що навлезе кораб, сър — отвърна Тшел с напрегнат глас.

Ардиф бързо погледна към Пелаеон.