Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

Висшият съветник направи гримаса.

— Как?

— Нека първо да кажа Империята какво би искала да бъде включено в споразумението помежду ни — отвърна върховният командващ. — Искаме Корускант да потвърди и да приеме настоящите ни граници с гаранции за свободна търговия и пътуване между нашите светове и световете на Новата република. Без тормоз с постоянни нападения, без престрелки, без пропаганден натиск спрямо нас.

— А представителите на нечовешките раси, които живеят под властта на Империята? — попита Сакисак. — Да не би да трябва да приемем робството им?

Пелаеон поклати глава.

— Империята, която някога поробваше и експлоатираше мислещите същества, вече я няма — каза той на ногрито. — Режимът на човешкото доминиране на Палпатин отдавна се превърна в сътрудничество между всички същества в нашите граници.

— Всичките ви поданици ли ще се съгласят, че сега са равноправни? — попита Лея.

— Вероятно не — призна адмиралът. — Но щом веднъж имаме сигурността, която мирното споразумение ни дава, всяка имперска система, която желае да се присъедини към Новата република, ще има възможността да го направи — той повдигна вежди. — Съответно очакваме системите във вашите граници, които желаят да се присъединят към Империята, също да получат такава възможност при същата сигурност и гаранции за свободна търговия.

Сакисак изруга на родния си език.

— Кой народ би бил толкова глупав, че да ви даде свободата си? — презрително попита той.

— Ще се изненадате колко много са желаещите — отвърна Пелаеон. — Свободата е твърде относително и субективно понятие. Както вече казах, Империята, която познавахте, не съществува.

Ногрито отново изръмжа сподавено, но не каза нищо.

— Разбира се, всички гаранции се отнасят и за другата страна — продължи върховният командващ и се обърна отново към Лея. — Без нападения от страна на Империята, без провокации, без капери — лицето му се изкриви в подобие на усмивка. — И, разбира се, ако се натъкнем на друго супероръжие, скрито от Палпатин, ще работим с вас за обезвреждането му.

— А супероръжието, което вече използвате? — попита Лея.

Адмиралът се намръщи.

— Какво супероръжие?

— Онова, което вече едва не ни победи — поясни тя. — Върховният адмирал Траун.

Пелаеон стисна устни. Лея усети вълната на неувереност, която го обля.

— Не зная, съветник. Нямам представа, какво става.

Органа Соло хвърли бърз поглед към Елегос.

— Какво искате да кажете?

— Точно това, което казах — отвърна й Пелаеон. — От две седмици чакам генерал Бел Иблис да дойде тук. Няколко дни преди това изпаднах в комуникационно затъмнение. Допреди една седмица дори не знаех за съобщението, че Траун бил жив.

Лея се смръщи и се присегна със Силата към върховния командващ, но не откри двуличие нито в мислите, нито в чувствата му.

— Адмирале, казахте, „съобщението, че Траун бил жив“

— обади се Елегос. — Думите ви намекват, че всъщност не го вярвате истински.

— Не знам на какво да вярвам, доверителю — отвърна Пелаеон. — Имам всички основания да смятам, че не е жив. Бях до него на мостика на „Химера“, когато той сякаш загина.

— Ето отново, „сякаш загина“ — настоя Елегос. — Загина ли наистина или не?

— Не знам — отговори с въздишка върховният командващ.

— Траун бе чуждоземец, с чуждоземна психика и… — адмиралът не довърши. След известна пауза поклати глава и попита: — Някой от Новата република видял ли го е? Някой, на чиято дума и преценка можете да вярвате?

— Яхтата на моя приятел Ландо Калризиан е била прехваната и изтеглена на борда на звездния разрушител „Неумолим“. С него е бил и диамалският сенатор — отговори Лея.

— И двамата твърдят, че са видели Траун.

— „Неумолим“ — тихо промърмори Пелаеон и се намръщи. — Корабът на капитан Дория. Той е един от онези, които са се срещали лично с Траун. Трудно ми е да повярвам, че би могъл да бъде подведен. Или че би рискувал кораба си, без да има съвършено основателна причина.

Висшият съветник се поколеба, но нямаше как да се изрази по друг начин:

— Струва ми се, адмирале, че тези разговори може да се окажат малко ненавременни — каза тя. — Ако Траун е жив, вие вече не сте командващ имперската флота.

— Ако е жив, със сигурност ще ме освободи от тази длъжност — с равен глас отвърна Пелаеон. — Но за момента това няма връзка. Армията е подчинена на мофите, а мофите ме упълномощиха мен да водя преговорите.

— Тези пълномощия не са ли невалидни в случай на завръщане на върховния адмирал Траун? — попита Лея.