Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

— Какво имате предвид с „възстанови“? — попита той. — Полковникът не е ли предал съобщението лично?

— Не е успял — каза Лея. — Според генерал Бел Иблис корветата на полковник Вермел е била прехваната от звезден разрушител, докато е захождала към Моришим.

Блясъкът в очите на Пелаеон угасна.

— Прехваната и унищожена?

— Не, поне не веднага — отвърна Органа Соло. — Звездният разрушител е изтеглил корветата в хангара си и е избягал.

— Ясно.

Известно време адмиралът мълча, загледан в нищото. Чертите на лицето му бяха сурови, почти жестоки, отразяващи изпълващия го гняв. Лея се присегна със Силата и се опита да прочете зад чувствата му, питайки се дали тя да наруши тишината, или да изчака той да го направи.

Елегос взе решението вместо нея.

— Разбирам, че полковник Вермел е бил ваш близък приятел — тихо каза той.

— Надявам се, че още е — каза Пелаеон. — Ако не е, някой ще плати прескъпо за смъртта му — върховният командващ въздъхна. — Но вие сте тук, за да говорим за мир, не за отмъщение. Последвайте ме. Залата до хангара ни очаква.

— Ако нямате нищо против, бих предпочела да водим дискусията на борда на моя кораб — отвърна Лея. — Телохранителите ми много държат на това.

За час от секундата в чувствата на Пелаеон просветнаха неувереност и дори страх, но скоро след това върховният командващ отново се усмихна.

— Разбира се. На борда на кораба ви има още ногри — каза той и погледна към корпуса на „Хилядолетен сокол“, извисен над тях. — Без съмнение дори сега ни наблюдават с оръжия, готови за стрелба.

— Няма опасност, адмирале — каза Елегос. — Освен ако вие самият не я донесете на борда.

Пелаеон махна с ръка към рампата.

— В такъв случай, съветник, приемам предложението ви. Моля, след вас.

Минута по-късно Лея, Пелаеон и Елегос седяха около игралната маса на „Хилядолетен сокол“. „Твърде неофициално място за такова важно събитие“, помисли си Лея с известно смущение, но това бе единственото място на кораба, където тримата можеха да седнат заедно. Без да отрони дума, Сакисак зае позиция на място, откъдето можеше да наблюдава едновременно масата и рампата на кораба. Гент, също без да каже дума, отиде в техническия отсек и се зае с компютъра на „Хилядолетен сокол“.

— Ще мина направо на въпроса, съветник — каза Пелаеон и за миг погледна към ногрито и Гент. — Войната, която започна преди двайсет и няколко години, свърши… Империята я загуби.

— Съгласна съм — каза Лея. — Това мнение споделя ли се и от други в Империята?

На бузата на адмирала трепна един мускул.

— Сигурен съм, че средният гражданин на Империята е осъзнал тази истина още преди няколко години — отвърна той. — Само ръководството се бе вкопчило в надеждата, че неизбежното може някак си да бъде избегнато.

— А това ръководство съгласно ли е вече с нас двамата и със средния имперски гражданин?

— Да — каза Пелаеон. — Макар и с нежелание. Упълномощен съм от осемте останали мофи да започна мирни преговори с Новата република.

Гърлото на Лея се стегна. Тя бе чула съобщението на Вермел, бе пристигнала на борда на „Химера“ и бе видяла Пелаеон да я чака сам… но едва сега всичко доби реални измерения. Мир. С Империята!

— Както казахте, Империята загуби войната — каза Елегос в настъпилата тишина. — За какво тогава ще преговаряме?

Органа Соло раздвижи рамене и безмълвно благодари на каамасеца за финото му напомняне на дълга й. Тя бе представител на Новата република и не можеше да позволи емоционалната съблазън на мира да я заслепи за сериозната рационална същност на положението.

— Доверителят Акла има право — каза тя. — Очевидно е вие какво ще спечелите от едно мирно споразумение. А ние какво ще спечелим?

— Може би нашата печалба не е толкова очевидна, колкото си мислите — отвърна Пелаеон. — Новата република се бори с вътрешни вълнения, които имат всички признаци на задълбочаване — той погледна изразително към Елегос. — Всъщност някои от мофите смятат, че сте на ръба на гражданска война заради каамаския проблем. Сред такава анархия останките на Империята лесно могат да бъдат пренебрегнати. Защо тогава изобщо да си правим труда да се унижаваме със споразумение?

Устата на Лея пресъхна. Въпросът бе твърде основателен.

— Ако наистина смятахте, че ще се самоунищожим, нямаше да сте тук — отбеляза тя.

— Може би — каза адмиралът. — А може би не вярвам, че онези, които изпитват по-силна омраза към Империята, ще ни забравят — той направи пауза. — А може би мога да предотвратя гражданската война.