Тимъти Зан - Поглед в бъдещето

С върховно усилие Органа Соло потисна страховете си.

— Не знам — отвърна тя. — Не съм сигурна, че ще успеем.

Върховният командващ се усмихна изненадано.

— Не сте сигурна?

— Не — повтори Лея и отново хвърли поглед към техническия отсек. Гент продължаваше да стои с лице към контролното табло, но бе извърнал главата си достатъчно, за да може не само да слуша, но и скришом да наблюдава разговора им. — Може би след като подпишем официално споразумение, но не сега.

— Тогава може да е късно — предупреди Пелаеон. — Разузнавателните ни кораби засичат откъслечни новини, но дори и от това, което аз знам, положението в Новата република явно се влошава. Дори и на висококвалифициран хакер работата ще отнеме известно време — той се намръщи. — Има и още един фактор. Подозираме, че един от агентите на моф Дизра вече е влизал в раздел „Специални файлове“. Не сме сигурни какво е търсил, но явно е проявявал интерес към документа за унищожението на Каамас. Ако се забавим и той успее да влезе още веднъж, за да изтрие файла, може никога да не научим истината. Само ако действаме незабавно…

— Добре — прекъсна го Гент и рязко завъртя стола си. — Добре, отивам.

Лея премига. Момчето отново я бе изненадало.

— Не говориш сериозно — каза тя. — Може да е опасно.

— Опасността е минимална — намеси се върховният командващ.

— Няма значение — отвърна младият хакер с треперещ глас, но с решително стисната челюст. — Докато идвахме от Корускант, Елегос ми разказа всичко за случилото се с неговата планета. Ужасна история… всички са загинали… и животните. Намразих хората, които са го извършили…. Намразих и ботанците за това, което са направили — момчето погледна към каамасеца. — Но според него омразата вреди повече на мразещия, отколкото на мразения. Каза ми, че може да има справедливост без омраза и наказание без мъст. Каза, че всички сме отговорни за това, което правим, и за онова, което не правим, и че никой не трябва да плаща за престъпленията на друг — Гент твърдо погледна Лея. — Аз съм хакер, съветник Органа Соло. Добър хакер. И нося отговорност за това, което правя, и за това, което не правя. Също както вас и Елегос. Ако мога да помогна и не го направя, ще съм виновен не по-малко от всеки друг — той безпомощно махна с ръка. — Не ме бива много в тия работи. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Прекрасно — увери го тя. — И високо оценявам предложението ти. Въпросът е дали мога да ти позволя да се подложиш на такъв риск.

— Това трябва да е лесен въпрос за вас, съветник — каза каамаският доверител. — Като джедай смятате ли, че пътят на шефа на шифровчиците Гент към Ята Минор е правилен?

Органа Соло прикри гримасата си. Отново каамаската прозорливост й бе напомнила за истинския източник на проницателността и мъдростта й. Само че веднъж този източник я бе подвел. По-точно тя го бе подвела. Колкото и да се присягаше към Силата, виждаше само вихъра на страховете си за безопасността на Хан. Лея преглътна сълзите си и се опита да отхвърли внезапната вълна на емоции, която я бе обзела. Но вълната продължи да облива душата и съзнанието й като неспокойните пенести талази на развълнувано море. И също както й убягваше джедайското спокойствие, така й се изплъзваше и всяка надежда да види пътя на Гент.

— Не знам — призна си най-сетне тя. — Не мога да видя нищо.

— Това означава ли, че не можете да гарантирате безопасността му? — попита Пелаеон и се свъси.

— Ничия безопасност не е гарантирана, адмирале — каза Елегос. — Дори и от джедай — той се поусмихна леко меланхолично — Повечето от нас минават през живота си без всякаква увереност, че пътят, който са поели, е правилният. Никаква сигурност освен тази, която ни дава собственият ни дух.

— Елегос говори все такива неща, откак напуснахме Корускант — каза Гент със сянка от усмивка на лицето. — Трябва да съм прихванал малко от благородството му — момчето стана от стола си. — Това е правилният път и аз съм готов. Кога тръгваме?

— Незабавно — каза адмиралът и също стана. — Ще пиша на генерал Хестив и ще възложа на един от най-доверените си пилоти да ви закара на Ята Минор — очите му пробягаха по дрехите на Гент. — Мисля, че ще се наложи да ви преоблечем в имперска униформа. Дизра може да има информатори на Ята Минор. Няма нужда излишно да привличаме внимание, въвеждайки цивилен във военна база.

— Няма ли лично да го заведете с „Химера“? — попита Лея.

Пелаеон поклати глава.

— Щом приключим обсъждането с вас, веднага се връщам на Бастион. Моф Дизра ми дължи отговори на някои доста настоятелни въпроси.